Решение № 984 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 181/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на „Междучасие 500“ ООД, чрез адв. Т. Няголов против Решение № 33795 от 16.10.2025г., постановено по адм.дело № 930 по описа за 2015г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Акт за регистрация по Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) № 220422403820699/28.08.2024 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1477/12.11.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че дружеството не е реализирало облагаем оборот, изискващ регистрация по ЗДДС, тъй като дейността му е в сферата на предоставяне на образователни услуги под формата на частни уроци, който предмет на дейност е вписан в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Твърди, че тази дейност попада в обхвата на чл.41, т.1 и/или т.2 от ЗДДС, съгласно които извършените доставки са освободени. По подробно изложени доводи, моли за отмяна на решението на Административен съд София-град и отмяна на оспорения Акт за регистрация по ЗДДС, а алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С допълнителна молба по делото от касатора, депозирана на датата на проведеното открито съдебно заседание, е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от ДФЕС.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева за касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите.

В хода на възложена служебна проверка за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, по реда на чл.102 от ЗДДС е установено, че основната дейност на „Междучасие 500“ ООД е доставянето на образователни услуги под формата на частни уроци по математика и български език от квалифицирани преподаватели, съответстващи на училищното образование.

При извършена проверка в регистрите на Министерството на образуванието и науката е установено, че дружеството не е вписано като институция, предоставяща предучилищно и училищно образование, професионално обучение, подготовка и ориентация.

Въз основа на представени от дружеството справки за реализиран оборот и издадени документи за приходи е установено, че за периода от 01.08.2022г. до 31.07.2023г., „Междучасие 500“ ООД е реализирало облагаем оборот в размер на 106 904,10 лева, формиран от проведени частни уроци в ел. среда, като доставките са с място на изпълнение на територията на страната, поради което са приети за облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Прието е, че до 07.08.2023г. за дружеството е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, като в този срок и до приключване на проверката, такова не е подадено.

С оспорения пред АССГ Акт за задължителна регистрация по ЗДДС дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта – 12.09.2024 г.

В Акта за задължителна регистрация по ЗДДС е прието, че описаните доставки на частни уроци не попадат в посочените случаи на чл.41, т.1 и т.2 от ЗДДС, както и в приложното поле на чл.132, §1, б. “и“ и б. “й“ от Директивата за ДДС и не следва да се третират, като освободени доставки, свързани с образование. Този извод е мотивиран с доводи, че „Междучасие 500“ ООД не е публичноправен субект с предмет на дейност, включващ предоставянето на образователни услуги, нито организация, определена от съответната държава – членка със сроден предмет на дейност.

За да остави в сила оспорения данъчен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон.

Подробно е обсъдил приложимата правна рамка, както и тълкуването на приложимите норми от европейското законодателство, направено от Съда на европейския съюз (СЕС). Направил е съпоставителен анализ на фактите по главните производства по цитираните от него решения на СЕС по дело С-612/20 и по дело С-445/05, и настоящия казус, като е достигнал до извода за идентитет на относимите факти.

Изложил е, че правилно административният орган е намерил, че дейността на дружеството, формирала процесния оборот, е облагаема с ДДС, защото не попада в приложното поле на чл. чл.41, т.1 и т.2, транспониращ чл.132, §1, б. “и“ и б. “й“ от Директивата за ДДС.

Прието е, че след като посочените доставки, изрично не попадат в привилегированите случаи на освободени доставки, то те попадат в общия случай на облагаемите доставки с ДДС по чл. 12 и законосъобразно дружеството е подлежало на задължителна регистрация, тъй като за периода от 01.08.2022 г. до 31.07.2023 г. (12 последователни месеца преди възлагане на проверката) е достигнал облагаемия оборот над 100 000 лева, който извод се потвърждавал и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и представените доказателства по делото.

По изложените съображения съдът приел, че оспореният акт за регистрация по ЗДДС е правилен и законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва е отхвърлена, като неоснователна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съгласно член 40, т. 1 от ЗДДС, озаглавен „Доставка, свързана с образование, спорт или физическо възпитание“ в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“, освободена доставка е извършването на предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от:

а) институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции;

б) висши училища по Закона за висшето образование;

Правилно АССГ е приел, че разпоредбата на чл. чл.41, т.1 и т.2, транспонират в българското законодателство разпоредбите на чл.132, §1, б. “и“ и б. “й“ от Директивата за ДДС.

От съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Шеста директива и сега действащата директива 2006/112 относно общата система на ДДС следва, че освободените доставки, регламентирани в посочените актове на вторичното право на Съюза представляват самостоятелни понятия на това право, които имат за цел да избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (вж. по аналогия по-специално Решение от 25 февруари 1999 г. по дело CPP, C-349/96, Recueil, стp. I-973, точка 15 и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Eulitz, C-473/08, точка 25), както и че освобождаването по член 132 от Директива 2006/112 не цели освобождаване от ДДС на всички дейности от обществен интерес, а единствено на тези, които са изброени и много подробно описани (вж. по аналогия по-конкретно Решение от 11 юли 1985 г. по дело Комисия/Германия, 107/84, Recueil, стр. 2655, точка 17, Решение от 20 ноември 2003 г. по дело D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services, C-307/01, Recueil, стр. I-13989, точка 54 и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика).

Формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в член 132 от Директива 2006/112, подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, който произтича от член 2, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2006/112 и според който всяка доставка на стоки или услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС. Все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в посочения член 132 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последните от тяхното действие (вж. по аналогия по-конкретно Решение от 14 юни 2007 г. по дело Haderer, C-445/05, Recueil, стр. I-4841, точка 18 и цитираната съдебна практика, Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Don Bosco Onroerend Goed, С-461/08 Сборник, стр. І-11079, точка 25 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 27 и цитираната съдебна практика).

Съгласно чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, държавите-членки освобождават следните сделки: предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност.

В решение от 22 април 2022 година по дело С-612/20 ("Happy Education") по тълкуване на чл. 132, параграф1 буква и) от Директива 2006/112, Съдът на ЕС е приел, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване е подчинено главно на две кумулативни условия... от една страна на условието, да става въпрос за услуги, които по естеството си представляват предоставяне на детско или младежко образование, училищно или университетско образование, професионално обучение или преквалификация или пък да става въпрос за стоки или услуги, които са тясно свързани с посочените услуги, а от друга страна, на условието съответните доставки да бъдат осъществявани от публичноправни субекти... или от други организации, определени от съответната държава членка за организации със сроден предмет на дейност (т. 29 и цитираната в нея съдебна практика). По отношение на второто условие, в т. 30 от решението, съдът е отбелязал, че когато доставчикът не е публичноправен субект... посочената разпоредба допуска доставките му да бъдат освободени от ДДС само ако попадат в обхвата... на понятието "други организации, определени от съответната държава членка за организации със сроден предмет на дейност". Доколкото в чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. В това отношение държавите членки имат право на преценка (т. 31 и цитираните решения от 26 май 2005 г., Kingscrest Associates и Montecello, C-498/03, EU: C: 2005: 322, т. 49 и 51 и от 28 ноември 2013 г., MDDP, C-319/12, EU: C: 2013: 778, т. 37). Фактите в главното производство, по което е постановено посоченото съдебно решение са сходни с фактите по настоящото делото – предоставяните услуги са свързани с частни уроци по български език и математика и се предоставят от частноправен субект, чийто предмет на дейност включва предоставяне на образователни услуги под формата на частни уроци.

От изложеното следва, че за да бъде определен като организация със сроден предмет на този на публичноправен субект в областта на образованието по смисъла на чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, частноправен субект като проверяваното търговско дружество следва да отговаря на предвидените в националния закон условия за целта. От доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че търговското дружество не отговаря на изискванията за посочените в чл. 41, т. 1 ЗДДС институции, защото не е включено в регистрите на Министерството на образуванието и науката като институция, предоставяща предучилищно и училищно образование, професионално обучение, подготовка и ориентация. Обстоятелството, че предметът на дейност на дружеството включва предоставяне на образователни дейности само по себе си не може да се приеме за равнозначно за определянето й като институция по смисъла на чл. 41, т. 1 ЗДДС. (В този смисъл т. 36, от решението по дело С-612/20)

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че доставките са освободени от ДДС на основанията по чл. 41, т. 2 ЗДДС, поради това, че се осъществяват частни уроци, заместващи предучилищно и училищно образование по т. 1.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112 освободени са частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС освобождавания представляват самостоятелни понятия от правото на Съюза, чиято цел е да се избегнат различията при прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (т. 27 от решението по дело С-612/20 и цитираната съдебна практика). Следователно за да бъдат определени като частни уроци, услугите по обучение по математика и български език, те следва да са предоставени от преподавателски кадри за тяхна сметка и на техен риск (т. 30 от решение по дело С-445/05 по тълкуване на чл. 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива), на което се позовава касационният жалбоподател. В този смисъл е и решението от 28 януари 2010 година на Съда на ЕС по дело С-473/08, т. 53 и 53. Случая, безспорно не е такъв, тъй като частните уроци се предоставят търговското дружество и от негово име за негова сметка, макар и да се използват квалифицирани преподаватели.

В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, а именно Решение № 3384/30.03.2023г. по адм. дело № 4324/2022 на ВАС, първо отделение, цитирана от касационния жалбоподател, която обаче е в пълно противоречие с тезата му.

По направено от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по следните въпроси:

1. Следва ли доставката на частни уроци, заместващи училищно образование, което на граждански договори квалифицирани преподаватели за осъществяване на услугата, да се счита за освободена доставка по смисъла на Директивата, или освобождаването е приложимо само когато доставката се осъществява само от преподавателско лице за негова сметка и на негов риск?

2. При отрицателен отговор, да се изброят дейностите имащи право да се ползват от освободена поръчка, както и каква е разликата между тях и предмета на дейност между тях и предмета на дейност на ксатора?

3. Правилно ли е транспортирана Директивата относно думата „заместващи“ по чл.41, т.1 от ЗДДС, вместо „съответстващи“?

4. Ограничена ли е възможността на дружеството да се ползва от освободена доставка по Директивата, при липса на осигурена възможност да се регистрира по съответния ред като например Център за професионално обучение?

5. В случай, че доставката е облагаема, следва ли данъчната основа да включва цялата заплатена сума от клиента или следва да бъде намалена със суми, които доставчика заплаща на преподавателите?

Настоящата инстанция счита искането за неоснователно по следните съображения.

Отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор /чл. 267 ДФЕС, респективно чл. 628 ГПК/.

В случая, поставеният първи въпрос е разрешен с цитираната в настоящото решение практика на СЕС с решение от 22 април 2022 година по дело С-612/20 ("Happy Education") по тълкуване на чл. 132, параграф1 буква и) от Директива 2006/112, както и с решение по дело С-445/05 по тълкуване на чл. 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива, съответстващ на чл. 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112, като е прието, че за да бъде определен като организация със сроден предмет на публичноправен субект в областта на образованието по смисъла на чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, частноправен субект като проверяваното търговско дружество следва да отговаря на предвидените в националния закон условия за целта, а за да бъдат определени като частни уроци, услугите по обучение по математика и български език, те следва да са предоставени от преподавателски кадри за тяхна сметка и на техен риск.

Останалите въпроси от искането по т.2-т.5 са неотнсими към правния спор, тъй като не биха имали значение за правилното решаване на спора.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения, искането с правно основание чл.267 ДФЕС следва да се остави без уважение.

По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 1000 лева или сумата от 511,29 евро за касационната инстанция.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,