Определение № 231 от 04.04.2013 г. на ВКС по д. № 1086/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. Н. К. срещу определение № 588 от 17.12. 2012г по ч.гр.д. № 531/2012г на Върховен касационен съд, ІІ г.о, с която е оставена без разглеждане частна жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 122 ГПК при определяне на компетентния съд по бракоразводно дело. В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като не е съобразено с принципите при определяне на подсъдността по чл. 105 ГПК Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. С оставената без разглеждане касационна частна жалба е атакувано необжалваемо определение на въззивен съд, постановено по чл. 122 ГПК.Законът не е предвидил обжалваемост на посочените определения ,същите не са и преграждащи за развитието на делото пред надлежния съд. В този смисъл е установената практика на ВКС, изразена в опр .№ 81 от 02.02.2011г ч.т.д№39/2010г ТК ,опр.№374/2010 ч.т.д№263/2010 ТК, опр.№465 от 10.10. 2011, опр.№ 747 от 13.08.2012 на ВКС и др. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения .Производство по обжалване с частна жалба може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о