Определение № 1177 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от кмета на Община Варна срещу Определение № 11927/03.11.2025 година, постановено по адм. д.№ 1240/25 г. от Административен съд - Варна. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на кмета на Община Варна за изменение на Определение № 10223/23.09.2025 г., постановено от АС-Варна по адм. д. № 1240/25 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа неправилност на определението поради неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответниците - М. М. Д. и Н. А. не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд преценява, че частната жалба е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащото на обжалване определение е неблагоприятни. По тези причини преценява частната жалба като допустима. По основателността й, преценява частната жалба като основателна относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение. С Определение № 10223 /23.09.2025 г., постановено от Административния съд - Варна по адм. д. № 1240/25 г., административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Н. А. и М. М. Д., против мълчалив отказ на кмета на Община Варна и е прекратил производството по делото. Този резултат е обусловен от изрична молба на жалбоподателите, подадена чрез адвокат, че не поддържат подадената жалба поради извършване на административната услуга, но претендират присъждане на разноски. Със същото определение административният съд е присъдил на пълномощника на жалбоподателите, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът е съобразил разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК. С обжалваното определение, в хипотезата на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на кмета на Община Варна за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Съображенията на административния съд са, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката е направено своевременно като по делото са представени договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съдът е посочил, че в тази хипотеза адвокатското възнаграждение за адвоката е с характер на задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява обжалваното определение като частично неправилно. Административният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е съобразил обема на извършената от адвоката работа, така както се доказва по делото. Видно е от жалбата до административния съд, че тя е подадена от жалбоподателите, които са я и подписали. Към жалбата не е представено адвокатско пълномощно. Адвокат Ангелов е извършил по делото процесуални действия от името на жалбоподателите едва след като те са уведомени за Разпореждане № 8325/24.07.2025 г. на административния съд, с което съдът им е указал да уточнят - поддържат ли жалбата, тай като услугата е извършена. Участието на адвокат Ангелов по делото се свежда до подаването на две молби - първата от 25.07.25г., с която представя договор за правна защита и съдействие и иска съдът да му присъди възнаграждение в зависимост от изхода на делото и иска на доверителите му да се присъдят разноски. Второто участие на адвокат Ангелов по делото е с подаване на заявление от 30.07.25 г., в което освен исканията заявени вече с молбата от 25.07.25г., заявява от името на доверителите си, че не поддържа жалбата срещу мълчаливия отказ. Присъденото от съда адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева не съответства на обема на оказаната от адв. Ангелов адвокатска помощ и съдействие по делото в полза на жалбоподателите, изразяваща се в изготвянето и подаването на две молби, с които не се правят доказателствени искания, нито се изразява становище по съществото на спор. С оглед посочения обем на извършена работа, справедливото възнаграждение за адвоката е в размер на 200 лева, по аналогията на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени в частта, в която е оставена без уважение молбата на кмета на Община Варна за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, а вместо това молбата следва да се уважи, като присъденото адвокатско възнаграждение се отмени за сумата от 800 лева и по този начин се редуцира до сумата от 200 лева. По тези мотиви и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд