Определение № 7005 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. З., срещу Определение № 22609 от 05.06.2026 г., постановено по адм. д. № 6497 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2026 г. С обжалваното определение искането на З. незабавно да бъде преустановен осигуреният достъп през Единния портал за електронно правосъдие до всички съдебни дела, чрез КЕП на лицата, упражняващи адвокатска професия, който достъп е осигурен на 27.05.2026 г. е оставено без разглеждане и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно се отправя упрек, че АССГ не обсъдил доводите на настоящата частна жалбоподателка, от които може да бъде изведен правният й интерес. Иска се отмяната на съдебния акт, предмет на инстанционен контрол. Ответникът – Висшият съдебен съвет оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното определение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран с искане с правно основание чл. 250 АПК, предявено от З. незабавно да бъде преустановен осигуреният достъп през Единния портал за електронно правосъдие (EПЕП) до всички съдебни дела, чрез КЕП на лицата, упражняващи адвокатска професия, който достъп е осигурен на 27.05.2026 г. След като дал възможност на З. да конкретизира правния си интерес и съобразил изложеното от нея в представена молба, съдът аргументирал становище, че тя не твърди конкретно и непосредствено засягане на свои права и законни интереси от твърдените фактически действия. По тези причини формирал извод, че З. не е доказала личен, пряк и непосредствен правен интерес от искането по чл. 250 АПК. Мотивирал се, че липсата на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, а при нейното отсъствие съдът не дължи произнасяне относно елементите на фактическия състав на чл. 250 АПК, включително дали соченото поведение представлява фактическо действие. С оглед това оставил искането на З. без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Искът по чл. 250 АПК е средство за защита срещу фактически действия, извършвани от административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, които засягат права или законни интереси на лицето, спрямо което са насочени. Неоснователните действия са такива, които не се основават на административен акт или на закона. Защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е само срещу фактически действия, а наличието или липсата на такова действие е част от предмета на материалния спор и подлежи на проверка от съда при произнасяне по основателността на искането, а не по неговата допустимост. С Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 3/2024 г. е прието, че наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК. В мотивите на цитираното решение е прието разрешение, че "Спецификата на производството се състои в това, че при сезиране съдът не следва да оставя молбата без движение за представяне на доказателства, установяващи правния интерес на подателя, а само да констатира наличието на заявен такъв". Видно е от молбата, с която АССГ е бил сезиран, че такъв интерес З. е заявила. Наред с това, в това тълкувателно решение е прието, че "Бързината, като специфика в този вид производства, е свързана и с липсата на предварителна проверка за наличието на правен интерес у молителя, като този интерес следва да се установи едва при извършване на процесуални действия, както във връзка със събиране и анализ на доказателствата, така и при произнасяне на съдебния акт. Проверката за наличието на правен интерес се извършва от съда успоредно с тази по чл. 252 АПК – при разглеждане на искането по съществото на материалноправния спор". Независимо дали се установява липса на правен интерес за защита от неоснователни действия или съществува друг правен способ за защита на накърнените права и законни интереси на искателя, според мотивите на тълкувателното решение, съдът дължи произнасяне по съществото на спора - цялата процедура, визирана в нормите на чл. 252 и сл. АПК, е насочена към събиране и анализ на доказателства, имащи отношение към разрешаване на материалния спор и на второ място, изрично законодателят е задължил съда след приключване на процесуалните действия по събиране на данни и доказателства да издаде акт, разрешаващ основателността на повдигнатия пред него спор. По чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като не е съобразил тълкувателния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, чиято отмяна е дължима на това основание. Делото следва да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне съобразно мотивите, изложени в настоящото определение. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение