Решение № 1239 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение № 9561/10.10.2025 г. по адм. д. № 5791/2025 г. Върховният административен съд, тричленен състав, четвърто отделение, е оставил в сила решение № 13316/15.04.2025 г., постановено по адм. дело № 9690/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 11-ти състав, с което по жалба на И. В., гражданин на Република Сърбия, е отменен издаден от директора на Дирекция "Миграция"-МВР отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България по заявление от 25.01.2024 г., като е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на И. В. направените от него по делото разноски, в размер на 1 000 /хиляда/ лева. При извършена проверка на обявения текст на решение № 9561/10.10.2025 г. по адм. дело № 5791/2025 г. съдът служебно констатира допусната в осъдителната част на диспозитива очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на Министерство на вътрешните работи, като лице, отговорно за заплащане на направените в производството разноски, вместо Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи. Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът може по свой почин, или по искане на страна, да поправи допуснати в решението писмени грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Става въпрос за грешки, допуснати не при разглеждане на делото, а при постановяване на решението, като те следва да бъдат очевидни, фактически, а не правни, чието поправяне да доведе до промяна на формираната воля на съда. В процесния случай касационното производство е образувано по подадена от директора на Дирекция "Миграция" при МВР касационна жалба, като с постановеното от настоящия състав на четвърто отделение на Върховен административен съд решение № 9561/10.10.2025 г. по адм. дело № 5791/2025 г. е оставено в сила решение № 13316/15.04.2025 г. по адм. дело № 9690/2024 г. по описа на АССГ, първо отделение, 11-ти състав, с което е отменен издадения от този административен орган отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България по заявление от 25.01.2024 г. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, приложима и в производството пред касационната инстанция, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. При съобразяване на това правило и своевременно заявената от ответника по касационната жалба претенция за присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че юридическото лице, в структурата на което е административния орган, издал оспорения отказ, дължи заплащане на тези разноски. Предвид това и обстоятелството, че Дирекция "Миграция" при МВР, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи е основна структура на МВР, второстепенен разпоредител с бюджет, и самостоятелно юридическо лице /ал. 2 на посочения текст/, а директорът на дирекцията е бил страна в производството по адм. дело № 5791/2025 г. по описа на ВАС, се налага извода, че разноски по делото са били дължими именно от тази дирекция, а не както погрешно е вписано в диспозитива на решението - от Министерството на вътрешните работи. Следователно, като е осъдил Министерство на вътрешните работи, вместо Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи да заплати направените от оспорващия в производството разноски, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение