Определение № 8452 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Министерството на образованието и науката (МОН), дирекция „Външни европейски програми“ (ВЕП), Програмен оператор (ПО), представлявано от Ц. Лилова – държавен експерт- юрист, против определение № 122 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 11815/2023 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което касационната жалба на Министерството на образованието и науката, дирекция „Външни европейски програми“ Програмен оператор, против решение № 859 от 15.09.2023 г., постановено по адм. дело № 428/2023 г. на Административен съд - Бургас е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е разграничил Министерство на образованието и науката, определено за Програмен оператор, съгласно подписания Меморандум от дирекция „ВЕП“, определена със заповед на министъра за Програмен оператор, която дирекция съгласно Устройствения правилник на Министерство на образованието и науката е дирекция в структурата на същото министерство, поради което изводът на съда, че подадената жалба е процесуално недопустима е необоснован. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия.Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел, че са налице условията на чл. 213а, ал. 6, т. 1 във вр. с чл. 215, т. 1 от АПК, тъй като в производството по адм. дело № 428/2023 г. по описа на Административен съд –Бургас не е участвало като страна Министерство на образованието и науката и не разполага с процесуално право да обжалва с касационна жалба постановеното решение. Съдът е изложил подробни мотиви за различната правосубектност на страните, като в заключение е приел, че касационната жалба е подадена от ненадлежна страна. Определението е правилно. Процесуалното право на жалба или протест принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересовани от неговия изход (Арг.: чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 АПК). Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК гласи, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Страните се конституират служебно от съда (чл. 154, ал. 1 от АПК) и упражнявайки това свое правомощие АС – Бургас е конституирал като жалбоподател – Община Бургас, и като ответник - органът, постановил оспорения административен акт, а именно – директор на дирекция „ВЕП“ и ръководител на ПО, чиито функции се изпълняват от директора на Дирекция „ВЕП“. В случая подателят на касационната жалба не е страна в проведеното пред първоинстанционния съд производство, в което като ответник съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК е конституиран директора на дирекция „Външни европейски програми“ и ръководител на Програмен оператор при МОН. Касационната жалба е подадена от името на Министерство на образованието и науката, която е ненадлежна страна, поради което и не разполага със субективното право на оспорване. Става дума за различни административноправни субекти, МОН няма качеството на засегната страна и по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като оспореното съдебно решение няма сила по отношение на него, съответно не поражда право на касационно оспорване. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че е налице основанието на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1 и 2 АПК и касационната жалба като подадена от лице, което не е участник в първоинстанционното производство и за което решението не е неблагоприятно и няма сила, е недопустима. Правото на оспорване е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно, като в случая, при липсата на право на жалба, правилно тричленният състав е постановил прекратително определение. Още повече, че след оставяне на касационната жалба без движение за изправяне на този порок и уточняване на подателя й, с изрична молба процесуалният представител е визирал изрично, че касационната жалба е подадена и се поддържа именно от Министерство на образованието и науката. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав,