Определение № 799 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4743/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И. против решение № 161 от 10.10.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 235 по описа за 2022 г. на Видинския окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 230 от 23.5.2022 г. по гр. д. № 1659 по описа за 2021 г. на Видинския районен съд. С първоинстанционното решение упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. Г. М. и местоживеенето са предоставени на бащата Г. М. Г., като е определен режим на лични контакти с майката И. Ц. И., която е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 177,50 лв. и издръжка за минало време в общ размер от 1800 лв., считано от 4.08.2020 г. до 4.08.2021 г.

Касаторът твърди, че решението на Видинския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост–основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да извърши проверка по отношение на приложението на разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, съобразно която изслушването на родителите по предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК е задължително?

2. Задължен ли е въззивният съд служебно по реда на чл.59, ал.6 от СК да назначи съдебно-психологична експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанционният съд не е допуснал изслушването и?

3. Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните?

4. Следва ли при спор относно упражняване на родителски права въззивният съд да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство? Приложима ли е разпоредбата на чл.266 от ГПК в производството по чл.127, ал.2 от СК, представляващи спорна съдебна администрация?

5. По-пригоден ли е бащата да отглежда детето, при положение че детето е от женски пол, на възраст от пет години и половина и до тригодишната си възраст е отглеждано изцяло и само от майката?

6. Може ли да се говори за прекъсване на емоционалната връзка между майка и дъщеря, след като майката е отглеждала детето до навършване на тригодишна възраст?

Ответникът по касационната жалба Г. М. Г. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Г. М. Г. е изложил в молбата си до съда от 5.8.1021 г., че с И. Ц. И. са родители на детето Е. Г. М., [дата на раждане] На 6.5.2019 г., след спор по повод на интимни отношения с друг мъж, И. Ц. е напуснала общото жилище, оставяйки детето, с уговорката, че ще се редуват да го гледат. Тази уговорка не била спазена и майката рядко виждала детето. Поискал от съда да му бъдат предоставени родителските права върху детето, а майката да бъде осъдена да заплаща по 200 лв. месечна издръжка от завеждане на делото и по 150 лв. месечна издръжка за една година назад-от 4.08.2020 г. до 4.8.2021 г.

И. И. на свой ред е заявила, че причината за раздялата и напускането на общото жилище е проявеното от Г. Г. домашно насилие. Поискала е да и бъдат предоставени родителските права върху детето, а бащата да бъде осъден да заплаща издръжка.

След изслушване на родителите в публичното заседание на 4.5.2022 г. първоинстанционният съд е постановил решение, с което е предоставил упражняването на родителските права на бащата, определил е режима на лични контакти на майката с детето и я е осъдил да заплаща занапред месечна издръжка в размер на 177,50 лв., а за периода от една година преди завеждане на исковата молба-по 150 лв.

Видинският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разгледал е доводите на майката за незаконосъобразност на това решение и ги е счел за неоснователни. Приел е, че от приложените по делото молба за защита от домашно насилие, съдебно-медицинско свидетелство и декларация на майката не се установява домашно насилие от страна на бащата. Констатирал е, че след месец май 2019 г. страните са разделени и детето е останало да живее при бащата. И двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, разполагат с подходящи социално-битови условия за отглеждане на детето и при изслушването са заявили желание да им бъдат предоставени родителските права. Преценил е, че тези права следва да бъдат предоставени на бащата, излагайки критериите, въз основа на които го е предпочел. Изтъкнал е, че след като майката е напуснала семейното жилище, детето е останало да живее при бащата, който лично е поел всички грижи. Подпомаган е от своята майка и баба на детето, а в неговия дом битовите условия за отглеждане на детето са много по-добри. Бащата напълно задоволява нуждите на детето, той е спокоен, уравновесен, грижовен и всеотдаен родител, а между него и дъщерята съществува силна връзка на привързаност. От друга страна майката е проявила родителско бездействие през периода от раздялата между страните през май 2019 г. до 5.8.2021 г./дата на подаване на молбата на бащата до съда/, не е откликнала на потребностите на детето, доколкото не е проявила активност за по-чести лични и непосредствени контакти с детето. В конкретния случай полът на детето не е определящ и достатъчен критерий, за да бъде предпочетена майката, тъй като детето вече е на шест години и физически става по-самостоятелно, а бащата е подпомаган от майка си. Освен това, с оглед защитата на интереса на детето, съдът е счел, че промяната на местоживеенето на детето при майката би се отразило негативно на психиката му, доколкото е налице силна емоционална връзка на привързаност с бащата и би се стигнало до нежелана промяна в личния режим и ежедневни навици на детето, която би довела до влошаване на емоционалното и психическото му състояние. Въззивният съд е приел също, че няма данни за наличие на родителско отчуждение и за опити на бащата да възпрепятства контактите на детето с майката.

От така постановеното решение е видно, че въззивният съд е дал разрешение единствено на петия въпрос на касатора, което обаче не противоречи на практиката на ВКС и на цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Принципното разсъждение в постановлението, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол не предопределя задължително предоставяне на родителските права на тези деца на майката. В раздел II на постановлението се изяснява, че предоставянето на родителските права се определя съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество и полът на детето е само едно от примерно изброените в постановлението критерии. Въззивният съд е постъпил точно според указанията на постановлението, тъй като не е отрекъл значението на пола на детето, но е преценил това обстоятелство в съвкупност с другите значими за случая критерии. Ето защо разрешението на този въпрос на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС.

Първият въпрос на касатора е неотносим към спора, тъй като първоинстанционният съд е изслушал родителите, както го задължава разпоредбата на чл.59, ал.6, предложение първо от СК. Затова въззивният съд не е бил задължен служебно да отстранява недопуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Същият извод се отнася и до втория въпрос на касатора, тъй като не са установени данни за родителско отчуждение, налагащо изслушване на вещо лице-психолог. Противно на съдържащото се в третия въпрос твърдение, въззивният съд е изследвал разширеното семейство на родителя, на когото е предоставил родителските права и е констатирал, че майката на Г. Г. оказва необходимата помощ при отглеждане на детето. Въззивният съд не е отрекъл възможността служебно да събира доказателства в това производство/трети и четвърти въпрос/. За да осъществи това си правомощие, съдът все пак трябва да разполага поне с индиции за съществуването на такива доказателства. В случая няма никакви данни, че такива доказателства съществуват и могат да бъдат събрани. Затова въпросите са абстрактно поставени, не са били разрешавани от въззивния съд и не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. В мотивите на обжалваното решение няма извод за прекъсване на емоционалната връзка между майка и дъщеря, която е била създадена при отглеждането на детето до тригодишната му възраст, затова и отговорът на шестия въпрос, така както е формулиран, не е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е подчертал само, че бездействието на майката в продължение на повече от година представлява укоримо родителско бездействие.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора И. Ц. И. следва да заплати на Г. М. Г. 500 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение