Определение № 1943 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма“Добро управление” 2014 - 2020 г. (ОПДУ), подадено чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 11058 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 6675/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение, в частта за разноските. Искателят счита за неправилни мотивите на ВАС, съобразно които е приел за неоснователно възражението за прекомерност на размера на претеднираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно, поради факта, че не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. Излага, че в проведено на 29.09.2025 г. открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния му представител, именно с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на страната адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането - Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането. Моли съда да остави без уважение искането за изменение като неоснователно. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. дело № 6675/2025 г. по описа на ВАС е приключило с Решение № 11058 от 06.11.2025 г., с което Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 14511/28.04.2025 г. по адм. д. № 1801/2025 г. на Административен съд София – град в оспорената част и е осъдил администрацията на Министерския съвет на Република България (МС) да заплати на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ разноски в размер на 10 800,00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото фактура и платежно нареждане. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение ВАС е приел същото за неоснователно, като е изложил, че дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. В съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г., касационният жалбоподател – ръководителят на УО на ОПДУ, се е представлявал от експерт Костовски, който е направил възражение за прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от насрещната страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и съответния минимум по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При тази фактическа установеност претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да осъди администрацията на МС - юридическо лице, в чиято структура е органът (ръководителят на УО на ОПДУ) за заплащане на разноски в размер на 10 800,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съдът е взел предвид направените и доказани от ответната страна разноски за действително сторени. Взел е предвид и направеното от касатора възражение за прекомерност, като не е намерил основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съдът не намира основания за промяна на становището си, предвид изложените в настоящата молбата съображения за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В случая направеното в открито съдебно заседание проведено на 29.09.2025 г. възражение за прекомерност е бланкетно, тъй като не се излагат никакви конкретни доводи в насока, каква е действителната фактическа и правна сложност на делото, дали обемът на осъществената процесуална защита от ответната страна съответства на същата или не. От касационния жалбоподател не са изложени каквито и да било основания за направеното искане. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно. Възражението се явява неоснователно и предвид факта, че претендираното възнаграждение отговаря на минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. Изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и съответства на извършената в случая адвокатска работа, а именно изготвянето, подаването и подписването на отговор на касационната жалба и процесуално представителство. С оглед на изложеното съдът следва да отхвърли молбата на ръководителя на УО на ОПДУ, за изменение на Решение № 11058 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 6675/2025 г. на ВАС в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,