Определение № 12513 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. И. К., чрез адв. Йотов против определение № 30403 от 17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6702/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата му против заповед № 18-13149/07.12.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага твърдения, че не е уведомен редовно за административния акт, поради което срокът за оспорване не е започнал да тече. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. срещу заповед № 18-13149/07.12.2022 г. на началника на СГКК- София, с която на основание чл. 51, ал 1, т. 1 и ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, е одобрено изменение на КККР на [населено място], Столична община, за няколко имота, включително за ПИ с [идентификатор], на който жалбоподателят се легитимира като собственик на идеална част като наследник на Й. Г. Н.. С жалбата е направено искане за обявяването на заповедта за нищожна или евентуално - за отмяната й като незаконосъобразна. Като се съобразява с доказателствата от административната преписка съставът на административния съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като оспорването е просрочено. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 5 АПК административният съд оставя без разглеждане подадената жалба и прекратява производството по делото. При тези факти настоящата инстанция стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на Административен съд София – град правилно приема, че срокът за оспорване на заповед № 18-13149/07.12.2022 г. на началника на СГКК- София е пропуснат. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя по реда на чл. 61, вр. чл. 18а АПК на 06.07.2023 г. (известие за доставяне, л. 121), поради което 14-дневният срок по чл. 51, ал. 3 ЗКИР вр. чл. 149, ал. 1 АПК за оспорване на административния акт изтича на 20.07.2023 г. четвъртък, работен ден, а жалбата против този акт е подадена на 09.06.2025 г., т. е. около две години по- късно. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което жалбата на К. правилно е приета от първоинстанционния съд за недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК и на това основание е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Възражението на жалбоподателя, че срокът за оспорване не е започнал да тече, тъй като актът не му е съобщен редовно, е неоснователно. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя К. по пощата, като съобщението е изпратено на настоящия и постоянен адрес на оспорващия (справка на л.365) и е получено от лице, съгласно да получи съобщението (арг. чл. 18а, ал. 9 АПК). С това изискванията на чл. 61 АПК във връзка с чл. 18а, ал. 8, т. 1 АПК са изпълнени, поради което следва да се приеме, че съобщаването е редовно и от датата на уведомяване започва да тече 14–дневният срок за оспорване на акта. Останалите доводи за нередовност на съобщаването също са неоснователни. Както вече се посочи, административният акт е съобщен на жалбоподателя на настоящия и постоянен адрес (справка на л.365) в съответствие с изискванията на чл. 18а, ал. 8 АПК. Този адрес е посочен от оспорващия в жалбата против административния акт и в частната жалба. Жалбоподателят не е намерен на адреса, поради което съобщението е връчено на лице на същия адрес, което е съгласно да го получи (арг. чл. 18а, ал. 9 АПК), като пълномощно или родствена връзка с адресата не се изисква. В известието за доставяне е посочен изходящият номер на уведомлението (л. 128 от делото), с което началникът на СГКК-София информира заинтересуваните лица за издадената заповед № 18-13149/07.12.2022 г. и за имотите, за които се отнася одобреното със заповедта изменение на КККР. Поради това следва да се приеме, че административният акт е съобщен на оспорващия по описания по –горе начин, а доводът в частната жалба в обратен смисъл е неоснователен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Същевременно съставът на Върховния административен съд констатира, че първоинстанционният съд не се произнася по целия предмет на оспорване, с който е сезиран. Освен с искане за отмяна на заповедта на началника на СГКК- София като незаконосъобразна, с жалбата е заявена претенция за обявяване на същия административен акт за нищожен, чието предявяване не е ограничено със срок (чл. 149, ал. 5 АПК). Това искане не е разгледано от състава на административния съд и по него липсва произнасяне. Този процесуален пропуск на съда следва да бъде отстранен по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне с допълнителен съдебен акт по жалбата на К. в тази част. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,