Решение № 411 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 824/2009 г.

Решение № 411 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 824/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № V* от 10.11.2008 г., постановено по в. гр. дело № 382/2008 г., с което е отменено решение № 1* от 5.01.2006 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр. дело № 3960/2004 г. в частта, с която е отхвърлен искът на А. Ж. А. от гр. Б. против З. П. Б. и К. Г. Б., двамата от гр. Б., предявен на основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, ет. 1, вх. А от жилищната сграда на ул. "А" № 29 в гр. Б., на площ от 77.11 кв. м., заедно с припадащото се таванско помещение № 3 с площ от 5.40 кв. м., както и за присъдените съдебни разноски в размера над 228 лева, като вместо него е постановено осъждане на З. П. Б. и К. Г. Б., двамата от гр. Б., да освободят и предадат на А. Ж. А. собствения му недвижим имот, описан по0-горе с оставяне в сила решението в останалата част за отхвърляне исковете на А. Ж. А. за приемане за установено по отношение ответниците З. П. Б. и К. Г. Б. правото му на собственост върху недвижими имоти, представляващи апартамент № 3 на първи жилищен етаж, вх. А от жилищна сграда на ул. "А" № 29 в гр. Б., целият застроен на 77.11 кв. м. площ, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение и антре, при граници: изток- и юг-външни зидове, север-П. Лефтеров, запад-Г. Б., отгоре-К. Шишков, отдолу-магазин, ведно с припадащо се таванско помещение № 3 с площ от 5.40 кв. м., заедно с 1.525% ид. ч. от общите части и от правото на строеж върху терена и магазинно помещение № 8 с площ от 30.13 кв. м. във вх. А от описаната по-горе жилищна сграда на ул. "А" № 29 в гр. Б., при граници: север-стълбище и магазин № 10, юг-външен зид, изток-магазин № 9, запад-магазин № 7, ведно с припадащите се 0.556% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата и за осъждане на ответниците З. П. Б. с ЕГН ********** и К. Г. Б. с ЕГН **********, от гр. Б., ул. "А" № 25, вх. А, ет. 1, ап. 3, да му предадат владението на описаните недвижими имоти. Недоволни от въззивното решение са всички страни, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК, при което ищецът/касатор/ А. Ж. А., представляван от адвокатите С. Г. и Е. А., двамата от АК Б., навежда основание в отхвърлената част за нарушения на чл. 108 ЗС, чл. 22 , чл. 33, т. 3 ЗЖСК и чл. 294, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.). Процесуалният представител адвокат А поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита, а ответниците/касатори/ З. П. Б. и К. Г. Б., представлявани от адвокат Г от АК- Б. считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон в отменената част. Процесуалният представител поддържа жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 6* постановено на 8.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение апартамента № 3 с таванска стая А. е доказал надлежни членствени права в ЖСК по силата на влязло в сила решение № 1* от 18.12.1997 г. по гр. дело № 34/1997 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.) с уважаване иска по чл. 39 ЗЖСК като е отменено протоколно решение на общото събрание от 14.06.1994 г. на ЖСК"А", гр. Б. в частта, с която А. Ж. А. е изключен като член-кооператор за разпределените му два апартамента, един от които е процесния № 3 с таванска стая, който съдебен акт е установил със сила на пресъдено нещо по отношение на кооперацията и бившите й членове като нейни правоприемници, каквито са и Б., приети за членове на мястото на изключения А. преди да е влязло в сила решението на общото събрание за изключването, поради което по силата на закона - чл. 42, ал. 3 ЗЖСК и съгласно чл. 30, т. 3 ЗЖСК решението за приемането на Б. като член-кооператори се явява нищожно. Взето е предвид, че най-ранният момент, от който Б. са могли да упражняват владелческо действие /с оглед позоваването на придобивна давност/ е от издаване на нот. акт № 129 на 5.09.1994 г., доколкото той създава привидност за прекратяване на ЖСК и към момента на завеждане на исковата молба - 19.11.2004 г. 10-годишният срок е изтекъл. Отчетено е, че е установено по делото, че ищецът А е установил фактическа власт върху апартамента през м. януари 1996 г. за няколко месеца, поради което обективният елемент на владението/без прекъсване/, не е налице. Относно магазинно помещение № 8 в построената ЖСК"А" е взето предвид, че ищецът не се легитимира като собственик на основание членство в ЖСК. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество тази на ищеца се явява неоснователна, а на ответниците - основателна. По касационната жалба на А. Ж. А.: Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и по краен извод правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. По делото не са ангажирани никакви доказателства ищецът да е приеман за член-кооператор в ЖСК"А" за процесното магазинно помещение № 8 както правилно е приел и въззивния съд. Липсват архитектурните проекти, поради което не може да се проследи дали е налице промяна в предназначението на избени помещения към апартаменти № 3* и № 21 и да са станали магазин № 8. Отделен е въпросът, че съгласно протокол от 30.10.1993 г. на ответниците Б е разпределено магазинно помещение № 8, но с площ от 27 кв. м., а не както се поддържа в исковата молба площ от 30.13 кв. м., в който смисъл и договор за продажба от 12.11.1993 г. Видно от подадената молба на 10.04.1992 г. ищецът е заявил искане да бъде приет за член-кооператор на процесния апартамент № 3 ведно с таванско помещение № 3, а няма данни за заявено искане за избено помещение, респ. магазинно помещение. Доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти като въззивният съд не е имал основание да не възприеме законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Видно и от окончателния разпределителен протокол от 22.06.1994 г. ответниците Б са получили в дял апартамент № 3 с таванско помещение № 3 и магазин № 8, построени от ЖСК"А", която е прекратена и заличена с решение от 27.12.1995 г. по гр. дело № 7/1980 г. по описа на Бургаския окръжен съд, ФО. Ищецът, на когото съгласно чл. 108 ЗС е възложена доказателствената тежест не е установил при условията на пълно и главно доказване да е собственик на имота и при това отсъствие на първата от трите кумулативно предвидени предпоставки на посочената норма правилно искът за ревандикация е отхвърлен. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд в тази част - потвърди. По касационната жалба на З. П. Б. и К. Г. Б.: Решението на въззивния съд е валидно, допустимо, но е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон по отношение на спорния апартамент № 3. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което в случая е безспорно както е приел и въззивният съд. Според чл. 81 ЗС с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца давността се прекъсва. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 1, пр. 1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд в уважената част на иска по чл. 108 ЗС за процесния апартамент - отмени. Ответниците по спора/сега касатори/ се позовават на придобивна давност, която е един от способите за придобиване на собственост съгласно чл. 77 ЗС. Те се позовават на общата придобивна давност, свързана с обикновеното владение, предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗС. Централният въпрос е прекъсната ли е придобивната давност в полза на ответниците. Въззивният съд по въпроса се е позовал неправилно на разпитания свидетел на ищеца Я. И. В., от показанията на когото се установява, че ищецът е нанесъл багаж в апартамента за около 2, 3 месеца, който срок е под изискуемия /над 6 месеца/, за да се приеме, че давността е прекъсната. Отделен е въпросът, че другите двама свидетели М. К. С. и И. Г. С. поддържат, че не са виждали ищеца да живее в апартамента. При това положение дори и да се приеме, че ищецът като член-кооператор е собственик на апартамента, то ответниците, които го владеят са го придобили по давност. Понеже не са налице трите кумулативни предпоставки на чл. 108 ЗС - ищецът да е собственик, а ответниците да владеят имота и то без правно основание, искът за ревандикация следва да се отхвърли. Обжалваното решение в тази част противоречи на представеното решение № 1* от 3.04.1969 г. по гр. дело № 51/1969 г. на I гражданско отделение на Върховния съд. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по спора се присъждат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1 324 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение