Определение № 161 от 25.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 20/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Контакт фт“ ЕООД чрез управителя Г. Н. обжалва определение № 657 от 23.10.2023 г. по в.т.д. 818/22 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Твърди, че с молба вх. № 15 426 от 29.06.2023 г. е поискал изменение на решението в частта за разноските, но не твърдял дали разноските са извършени или не. Твърдението, което изразил било, че на насрещната страна не следва изобщо да бъдат присъждани разноски с оглед постановяване на положително решение по два от трите евентуално обективно съединени иска. Липсата на списък с разноски по чл. 80 от ГПК бил пречка да се установи дали съдът правилно е изчислил разноските. В случая спорният въпрос бил дали изобщо следва да се присъждат разноски при уважен някой от евентуално обединените искове. Поради тази причина изобщо не следвал да се разглежда въпросът дали това е представен списък с разноски. Спорът бил изцяло правен и той е следвало ли да бъдат присъждани изобщо разноски на другата страна, а не за техния размер. Излага съображения, че били налице предявени при условията на обективно евентуално съединение искове. Позовава се на трайна практика на съдилищата, вкл. ВКС, съгласно, която когато между страните са предявени алтернативно или евентуално съединени искове от един ищец и срещу един ответник дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Иска да се отмени определението и вместо него да се измени решението съобразно искането му. Ответникът по частната жалба „Ренус България“ АД чрез адв. А. А. оспорва частната жалба. Счита, че изводите на въззивния съд са правилни. Молбата била недопустима поради непредставяне на списък с разноски, изискуем съгласно чл. 80 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на „Контакт фт“ ЕООД чрез адв. Г. Г. за изменение на постановеното по делото съдебно решение по въззивна жалба на „Контакт фт“ ЕООД, на основание чл. 248 от ГПК, е недопустима. Въззивният съд е приел, че липсва списък с разноски, представен от молителя и това изключва правото му да иска изменение на решението в частта за разноските. Това определение е постановено по искане на жалбоподателя, подадено в срока по чл. 248 от ГПК. Съдебното решение е съобщено на молителя на 19.06.2023 г., искането за изменение на решението е подадено на 29.06.2023 г. Следователно, искането е подадено в срока за обжалване на въззивното решение, определен съгласно чл. 283 от ГПК и е в предвидения в чл. 248 от ГПК, срок. Искането е основано на неправилно разпределение на отговорността за разноски, съобразно правилата, предвидени в чл. 78 от ГПК. Излага съображения, че в разглежданото производство са предявени в условията на евентуалност искове срещу един и същи ответник. Адвокатското възнаграждение и дължимата такса били за един иск. Не следвало да се присъждат разноски в повече от разноските за един иск. Така счита, че следва да се разпредели отговорността за разноски като на молителя бъдат присъдени в пълен размер, а на ответника – не следва да бъдат присъждани разноски. Изводът за разпределение на разноски в размер на 2/3 за молителя и 1/3 за ответника, бил неправилен. Настоящият съдебен състав констатира, че действително молителят „Контакт фт“ ЕООД, не е представил списък с разноски по делото. В случая въззивният съд неправилно е възприел искането на страната и поради това неправилно е приел, че допустимостта на искането се определя от представянето на списък, на основание чл. 80, изр. 2 вр. изр. 1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение 6/06.12.2013 г. по тълк.д. 6/12 г., на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 от ГПК дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за произнасяне на съда при отправено искане за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно трайната практика на ВКС, израз, на която са определение № 416 от 20.06.2019 г. по т.д. 1124/19 г., ВКС, II ТО, както и определение № 809 от 03.11.2014 г. по ч.гр.д. 5621/14 г, ВКС, IV ГО, определение № 325 от 29.05.2014 г. по т.д. 1250/14 г., ВКС, II ТО, списъкът по чл. 80 от ГПК следва да отразява всички разноски, направени от страната в процеса, за които е отправила и искане за присъждане. Целта на списъка по чл. 80 от ГПК е да бъде информиран съдът и насрещната страна за размера и основанието на направените разноски. В този случай съдът следва да съобрази всички направени разноски, насрещната страна, евентуално може да се защити срещу основанието и размера. Нормата на чл. 80, изр. 2 от ГПК, както е разяснена в посочената практика, има за цел да определи основанието и размера на претендираните разноски и определя допустимостта на изменението на решението в частта за разноските. С оглед така формираната практика, следва изводът, че при искане за изменение на решението в частта за разноските относно определяне отговорността за разноски и разпределянето им с оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, представянето на списъка с разноски не е процесуална предпоставка за допустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските. При ненаправено оспорване относно вида и размера на направените разноски, когато се оспорват изводите на съда относно разпределяне на отговорността за разноски, представянето на списъка по чл. 80 от ГПК, не е процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. В случая, с оглед заявеното искане от частния жалбоподател, молител по чл. 248 от ГПК искане за изменение на решението в частта за разноските, поради неправилно приложение на чл. 78, ал. 3 от ГПК, с твърдение, че произнасянето на съда е по обективно евентуално съединени искове, съдът неправилно е приложил нормата на чл. 80 от ГПК, извън посочения по-горе смисъл, приемайки, че искането е недопустимо. Поради това определението на съда ще следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по искането. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България