Определение № 155 от 10.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1609/2013 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 148 от 24.07.13 г на съдия-докладчик от Районен съд, Петрич, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 835/13 по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 1 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд, Петрич. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Производството по НОХД № 835/13 е заведено по обвинителен акт на Районна прокуратура, Петрич, срещу П. В. М., за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Петрич. Съдията-докладчик от посочения съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС, по съображения, че е приложима хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, за пренасяне на делото в Районен съд, Бургас, доколкото подсъдимият и някои от свидетелите живеят в [населено място]. ВКС намери, че не са налице основанията на чл. 43, т. 1 НПК, а искането за промяна на местната подсъдност не следва да бъде уважено. Това е така, защото чл. 43, т. 1 НПК е приложим, когато много от подсъдимите или свидетелите живеят в района на друг, еднакъв по степен съд, докато, в настоящия случай, подсъдимият и само двама от общо седем свидетели имат местоживеене в [населено място]. При това положение, делото следва да бъде разгледано от съда, на който е подсъдно по правилата на местната подсъдност, а именно: от Районен съд, ПЕТРИЧ. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,