Определение № 9771 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2026 г.

Образувано е по частна жалба от А. М. А. от гр.Хасково против определение № 32622 от 19.08.2026 г. по адм. дело № 8760/2026 г. на Административен съд - София-град, с което е върната исковата молба на А. М. А. срещу Агенция за социално подпомагане и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като се излагат и обстоятелства неотносими към конкретното обжалване. Иска отмяна на обжалваното определение. В съответствие с чл.232 от АПК е постъпил отговор на частната жалба от Агенция за социално подпомагане, в който счита жалбата за неоснователна. Настоящият състав на Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по искова молба от А. М. А. от гр. Хасково, [улица], [ЕГН] срещу Агенция за социално подпомагане. С разпореждане на съдията – докладчик № 29070 от 20.07.2026 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца до конкретизира иска, като посочи ответник по иска, който на основание чл. 205, ал. 1 от АПК, следва да е юридическо лице, тъй като отначало се сочи като ответник само АСП, а впоследствие се сочи и ДСП Хасково, РДСП и МТСП; да посочи размера на исковата претенция; да посочи вредите имуществени или неимуществени са и да обуслови как са формирани, като това особено се отнася за имуществените вреди; да посочи периода на иска/исковете; да посочи на какво основание се претендират вредите – от отменен акт или на друго основание. Да конкретизира същите и да посочи в какво се състои тяхната незаконосъобразност; да посочи дали е налице отменен акт, от който произтичат вредите; да представи всички доказателства, с които разполага – чл. 127, ал. 2 от ГПК; да посочи в каква връзка се сочат нарушения от страна на НЕЛК и какви са твърденията по повод изброените дела в АС Хасково и ВАС; да представи препис от молбата, с която изпълнява дадените указания, за ответника. Съдът е указал на ищцата, че при неизпълнение на дадените от съда указания в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В указания срок – на 29.07.2026 г. са постъпили 2 молба от ищцата, като с първата се сочи, че посочените в разпореждането данни (такива квалификации няма в разпореждането) относно правното й качество, като юридическо лице и ЕТ са изцяло неверни и искът е предявен като физическо лице. С втората молба се прави опит, да се отстранят констатираните от съда нередности на исковата молба. С молби постъпили на електронната поща на съда на 30. 07. 2026 г. и на 05. 08. 2026 г. ищцата „доуточнява“ иска си. Цитира множество писма до МТСП, МП, ВСС, Инспекторат на ВСС, Прокуратура на РБ и Комисия за противодействия на корупция, като сочи институционално бездействия, корупция и неглижиране на проблемите и. Не представя препис от първоначалната искова молба, нито от последващите молби уточнения, като сочи, че това ще и струва огромни финансови средства и иска съдът служебно да направи копия. С обжалваното определение на Административен съд - София-град, е върната исковата молба на А. М. А. против Агенция за социално подпомагане и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания и производството следва да се прекрати. Посочил е, че с първоначалната искова молба е предявен иска срещу АСП, но впоследствие се твърдят незаконосъобразни действия на ДСП Хасково, РДСП и МТСП. С молбата от 29.07.2026 г. се сочи, че ответник по иска е АСП, но в същото време се твърди, че с решения на НЕЛК са и причинени имуществени вреди. В същото време, от предявената искова молба, въпреки огромния си обем или може би именно заради това, не става ясно от какво точно произтичат вредите и на кой орган. Искът съдържал множество оплаквания както за действия, така и за бездействия или актове на различни органи или длъжностни лица, както и описания на случайни срещи, проведени разговори и телефонни обаждания, от които не можело да се направи извода, какви точно са исканията на ищеца. Заявеното институционално бездействие от множество органи, както и неправилните според ищеца съдебни решения, не можело да се решат в рамките на така предявената искова молба. Въпреки дадените от съда указания да конкретизира иска си, ищцата продължавала с множество молби, да поддържа неконкретизираните си искания. В същото време, не били посочени коректно ответниците по иска, а във връзка с първоначално заявените неимуществени вреди, с молбата от 29.07.2026 г. се въвеждали и имуществени такива. С молбата от 29.07.2026 г. се уточнявало, че иска е срещу АСП, като ориентировъчния размер на исковата претенция възлизал на 13 588,92 лв. изчислени на база на лишаването и от 193,36 евро по Заповед № ЗСП/Д-Х/4 от 28. 01. 2026 г. за период от 3 години. Не ставало ясно, как вредите са за три години, но произтичат от Заповед № ЗСП/Д-Х/4 от 28.01 2026 г., доколкото до предявяване на иска са минали по-малко от 6 месеца и вероятно се иска осъждане за бъдеш период, което било недопустимо. В същото време, ищцата представяла Заповед № ЗСП/Д-Х/4 от 28. 01. 2026 г., от която било видно, че всъщност на А. А. се отпуска месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 193,36 евро за периода от 01.01. 2026 г. – 31. 12. 2026 г., поради което не ставало ясно след като е налице благоприятен за ищцата акт, откъде произтичат вредите. Нямало представени доказателства, че същата е отменена, съобразно чл. 204, ал. 1 от АПК. Впоследствие обаче се претендирало обезщетение за двата вида вреди от незаконосъобразни актове и бездействия на НЕЛК и блокиране на правосъдието. Сочи се, че имуществените вреди са формирани от ежемесечно натрупване (лишаване) от средства за живот за минал период и се състоят от неизплатената и от ДСП Хасково месечна финансова подкрепа от 193 евро на месец и от пълния размер на инвалидната пенсия, която и се полагало, поради това че НЕЛК не оценил прекарания от ищцата инфаркт и съдът игнорирал епикризите и, като точния размер ще се докажел чрез исканата съдебно-счетоводна експертиза. На стр. 7 от допълнителната молба, се уточнявал периода за всяка една от предявените искови претенции за имуществени вреди, без преди това да стане ясно, кои са тези претенции и от какво произтичат. За първата претенция неизплатената месечна финансова подкрепа на базата на 193 евро, периода на иска обхващал 3 години считано то 09.04.2019 г. дата за инвалидност до 01. 04. 2022 г. по ЕР на НЕЛК, а издаването от 10. 08. 2021 с ЕР № 1460 от 143/10.08. 2026 г., като в случая съдът не можел да разбере как са формирани тези вреди, още повече, че претенцията би следвало да се насочи срещу НЕЛК, а не срещу АСП. За втората претенция била ощетената инвалидна пенсия, поради непресмятане на прекарания инфаркт, като периодът обхващал времето от първоначалната дата на инвалидизиране, определена в порочното ЕР на НЕЛК, до датата на неговата отмяна, изтичане, а именно от 2022 г. насам. Отново нямало конкретизация на този иск, нито като размер, нито ответник, а дори и период, тъй като не се сочил от кога през 2022 г. до кога. Третата претенция била изплатената социална привилегия за наем от ДСП Хасково, а периодът обхващал времето, откакто ищцата живеела сама в жилището и била лишена от помощта поради изтичане на срока на ЕР на НЕЛК, след единствен ползван месец, а именно от април 2022 до юли 2026 г. Тук се въвеждал нов иск, който обаче отново не бил конкретизиран по размер, основание и ответник. Ищецът смесвал вреди от двама различни ответници, които били самостоятелни юридически лица, но иска бил насочен само срещу единия от тях, без разграничение на вредите. Сочили се експертни решения на НЕЛК, като според ищцата била ощетена и лишена от правото на инвалидна пенсия, но отново не били представени доказателства за отмяна на тези актове, съобразно изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК. По отношение на заявената претенция за неимуществени вреди (отново стр. 7 от допълнителната молба) същите по никакъв начин не били конкретизирани като размер, период и от какви действия, бездействия или актове и от кой орган произтичат. Заявените по-нататък оплаквания срещу действията на съдията по образувани дела пред Административен съд Хасково и отново такива в молбите от 30.07.2026 г. и на 05.08.2026 г., както и жалбите до МТСП, ВКП, ВСС, Инспекторат и др. такива били извън предмета на спора и не следвало да се разглеждат по настоящия ред. С оглед тези мотиви АССГ стигнал до извода, че констатираните от съда нередовности на исковата молба не са отстранени в указания срок и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба следвало да се върне. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са твърденията в частната жалба. Постановеното определение е съобразено с данните по делото, посочени по-горе, които правилно са установени и взети предвид от решаващият съд при преценката на допустимостта на иска за вреди с правно основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е съобразил, че и след дадените указания за конкретизация на иска, нередовностите на исковата молба не са отстранени от ищеца, което обуславя недопустимост на съдебното производство по реда на АПК. Възраженията в частната жалба също са неясни и не кореспондират с преценка правилността на направените правни изводи от съда. В частната жалба също не се излагат обстоятелства, които да обуславят редовност на предявената искова молба. Правото на иск е потестативно процесуално право от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционният съд е образувано по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. Въпреки дадените указания ищецът не е успял да формулира ясно исковата си молба, която не съответства на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че предявената искова молба е нередовна, както и че нередовностите й не са отстранени в указания срок са обосновани, а това е основание за връщането и, съответно за прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт може да се предяви след отмяната на същия по съответния ред. Действително съгласно чл.204 ал.4 от АПК когато вредите произтичат от действие или бездействие на административен орган, незаконосъобразността на същите се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Според чл.205 ал.1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.204 ал.5 от АПК за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди (имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди), причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. Общите твърдения не визират конкретни факти и обстоятелства, които да бъдат установени и подведени към хипотезата на относимата правна норма. Не се визират конкретни административни правоотношения, които да са се развили незаконосъобразно т.е. да са приключили с незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по надлежния ред или да се твърди конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган. В процесния случай А., въобще не е конкретизирала в какво се изразяват твърденията и от които произтича претенцията и за обезщетяване. В случая първоинстанционния съд е изпълнил задължението си по чл.205 ал.2 от АПК, като е дал указания на частния жалбоподател да посочи юридическото лице, което би могло да бъде ответник срещу когото да предяви евентуален иск и такъв е посочен като АСП, но в същото време са изложени възражения относно незаконосъобразни актове на НЕЛК, което е друго юридическо лица. В съответствие с изискванията на чл129 ал.2 от ГПК във вр. с чл.127 ал.1 т.2, т.4 и т.5, както и чл.128 т.2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да уточни предявения иск, като посочи обезщетение за какви вреди се търсят – имуществени и/или неимуществени и на какво основание, т.е. от кой/кои конкретен незаконосъобразен акт и/или действия/бездействия на орган на АСП или НЕЛК, или друг административен орган произтичат те, както и да представи преписи от първоначалната искова молба и уточненията към нея. Тези указания по същество не са изпълнени, а са изложени съображения нямащи нищо общо с първоначалните твърдения. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че дадените указания не са изпълнени в определения срок. Следва да се посочи, че в случай на затруднения на ищеца да се справи с формализма на съдебния процес и да предяви допустима искова молба, за него е съществувала възможност да поиска правна помощ. Действително за съдебно-административните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП и предоставянето на правна помощ е изцяло по преценка на съда, след като се вземат предвид всички обстоятелства по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП правна помощ може да се предостави, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В случая ищеца е освободен от заплащането на държавна такса, тъй като не разполага с достатъчно средства за внасянето и, поради което е могла да поиска и предоставяне на правна помощ. Дали ще се възползва от тази възможност или не и било предоставено изцяло в нейна преценка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че обжалваното определение е правилно, не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение