Решение № 446 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение № 30065 от 15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8166/2025 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Посочва, че като [етническа принадлежност] в провинция Идлиб, е бил изложен на риск от преследване в контекста на продължаващата нестабилност в Сирия заради неговата религиозна принадлежност. Твърди, че съдът неоснователно приема, че липсата на лично преследване в миналото изключва основателния страх от бъдещо преследване. Сочи, че решението се основава на остарели и обобщени данни за подобрение в Сирия след свалянето на режима на Башар Асад, без да се отчете специфичната ситуация в провинция Идлиб. Възразява, че съдът не е разгледал индивидуалния риск за него като жител на зона с активни бойни действия. Наведени са доводи за наличие на процесуални нарушения и непълна преценка на доказателствата. А. сочи, че съдът не е извършил задълбочена индивидуална преценка на бежанската му история и са пренебрегнати показанията за ежедневни заплахи в провинция Идлиб. Счита, че след постановяване на решението ситуацията в Сирия, включително в провинция Идлиб, продължава да бъде нестабилна. Излага довод, че според международни организации присъствието на „Ислямска държава“ и спорадичните сблъсъци остават заплаха за цивилното население. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да предостави статут на бежанец или хуманитарен статут на М. А.. Редовно призован за датата на съдебно заседание, М. А. А. не се явява лично, представлява се от назначения му процесуален представител адв. С. Григоров, който развива доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбата като неоснователна, съответно - излага доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание юриск.Хичовски прилага справки с вх. № МД-02-572 от 20.10.2025 г. и с вх. № МД-02-636 от 02.12.2025 г., и двете на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение № 3861 от 10.07.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет/МС/, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано по молба за международна закрила с вх. В-13-183 от 25.03.2024 г. в Регистрационно - приемателен център - гр. София /РПЦ - гр. София/ до Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет от М. /собствено име/ А. /фамилно име/ А. /бащино име/, от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Идлиб, Сирия, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение: неженен, [ЛНЧ]. На 02.05.2025 г. с М. А. А. е проведено интервю, въпросите и отговорите по което са обективирани в Протокол с peг. № УП 6189. Сирийският гражданин заявява, че е напуснал държавата си на произход през 2019 г. нелегално за Ливан. Бил е на 15 години и без родителите си се е установил да живее и работи в град Джараблус, близо до сирийската граница. Твърди, че е останал там до началото на 2024 г., когато е решил да напусне страната с цел да достигне до Германия. Посочва, че е преминал транзитно от Ливан през територията на Сирия и че е влязъл нелегално в Турция. Пояснява, че не е имал никакви проблеми с властите и гражданите на страната, но не е подал молба за закрила там, защото целта му е била да достигне до баща си в Германия. През месец март - април 2024 г., с помощта на трафикант, е преминал не по законоустановения ред на територията на Република България и е бил задържан от полицията, заради което е подал молба за международна закрила. Изтъква, че е бил настанен в открит лагер, който самоволно е напуснал три дни по-късно, за да продължи нелегално пътя си към Германия. Преминал е през териториите на Сърбия, Босна, Хърватска, Словения, Италия и Швейцария и е достигнал до Германия, където е подал втора молба за закрила, живял е 11 месеца там, като декларира, че властите са му връчили решение за отказ и трансфер обратно в Р България. В хода на интервюто чуждият гражданин мотивира молбата си за международна закрила с несигурната обстановка в държавата му на произход. М. А. А. разказва, че е роден и живял в [населено място], област Идлиб, Сирия. Учил само до осми клас и е работил като строител в Ливан. Съобщава, че не е женен. Твърди, че през 2019 г. в селото му е започнала родова вражда между неговото и друго семейство. Посочва, че първо баща му, а по-късно и той самият е напуснал страната, за да не служи в сирийската редовна армия. Пояснява, че всъщност проблема, заради който е напуснал Сирия, е свързан с отправена му заплаха от групировката „Хаят Тахрир Алшам", тъй като е отказал да се присъедини към редиците им. Изтъква, че е получил заплашително писмо, което скъсал и е напуснал родината си. Обяснява, че месец преди да замине, е бил задържан от момчета на улицата, които срещу заплащане са го предали на групировката, за да го бият. Споделя, че баща му чака решение, с което да се събере със семейството си в Германия. Дoпълва, че не може да се завърне в държавата си на произход, защото членовете на „Хаят Тахрир Алшам", които управляват страната, може да го задържат и убият. Иска да получи закрила в Република България, но ако Сирия се управлява от умни хора и закони ще се завърне. При провеждане на интервюто чужденецът заявява, че не е имал лични проблеми, основани на етническата му принадлежност и религиозните му възгледи в държавата му по произход. Разказва, че не е задържан и арестуван, нито е бил осъден и осъждан в Сирия. Посочва, че не е членувал в политически партии и организации, нито във въоръжени групировки и религиозни общности и секти. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. А. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той, не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. А. А. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че в държавата по произход Сирия, Върховния комисариат на бежанците на ООН/ВКБООН/ изчислява, че считано от 08 декември 2024 г. около 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, към 26.02.2025 г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Направен е извод, че въпреки че в някои части на територията на Сирия положението е нестабилно и напрегнато, са започнали процеси на стабилизиране на обстановката и функциониране на обществените услуги. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от М. А. А. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, са че желае да живее по-добър живот, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Поради което доводът в касационната жалба, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 8 от ЗУБ е неоснователен. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на М. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19,§ 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Поради което доводът в касационната жалба, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 9 от ЗУБ е неоснователен. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а по-конкретно Германия където да достигне до баща си, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. В касационната жалба са направени доводи, че като сунитски мюсюлманин в провинция Идлиб, жалбоподателя е изложен на риск от преследване в контекста на продължаващата нестабилност в Сирия заради неговата религиозна принадлежност. Твърди се, че съдът неоснователно приема, че липсата на лично преследване в миналото изключва основателния страх от бъдещо преследване. Тези доводи са неоснователни. От приложените от административният орган справки към административната преписка, както и тези представени по първоинстанционното съдебно производство включително и приобщените към настоящата касационна инстанция няма данни мюсюлманите сунити в провинция Идлиб да са изложени на риск от преследване. Единствено се съобщава за такова осъществено по отношение на алауитите, към която общност молителя не спада. Напротив видно от протокола от проведеното на 02.05.2025 г. с М. А. интервю той категорично заявява, че в Сирия не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Не сочи да е упражнявано насилие върху него и семейството му. Като потвърждение за това е обстоятелството, че там постоянно пребивават майка му, петте му сестри и брат му. Неверни са твърденията, че решението се основава на остарели и обобщени данни за подобрение в Сирия след свалянето на режима на Башар Асад, без да се отчете специфичната ситуация в провинция Идлиб. Противно на това от съдебната преписка се установява, че данните на който се е позовал решаващият съд са съвременни и се отнасят до сегашната и действителна обстановка в Сирия. Съдът обосновава съдебният си акт на новите и актуални справки представени в открито съдебно заседание проведено на 11.09.2025 г., а по- конкретно справка вх. № МД -02-373 от 03.07.2025 г. и справка вх. № МД-02-398 от 21.07.2025 г. Относно възражението, че съдът не е отчел специфичната ситуация в провинция Идлиб, както и че ксатора е изложен на риск от преследване там следва да се отчетат последните данни съдържащи се в представената пред настоящият съдебен състав справка с вх. № МД-02-626 от 02.12.2025 г. В нея много ясно е подчертано, че повечето от завърналите се лица се насочват към провинции в северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. Много от тези лица съобщават, че къщите им са в добро състояние, други посочват частични повреди или разрушения. В справка има още и информация, че повече от даренията чрез създаденият Сирийски фонд за развитие се съсредоточават за възстановяване на регионите, най – засегнати от конфликта, по – специално Идлиб. С оглед на което неоснователни са доводите, че след постановяване на решението ситуацията в Сирия включително в провинция Идлиб, продължава да бъде нестабилна. Невярно е и възражението, че съдът не е разгледал индивидуалния риск, като жител на зона с активни бойни действия, както и, че са пренебрегнати показанията за ежедневни заплахи в провинция Идлиб. Напротив в съдебния акт има изрично произнасяне по този въпрос, като първоинстанционният съд излага ясни мотиви, като приема, че неотносими са в тази връзка са данни за спорадични актове на насилие, доколкото такива има почти навсякъде по света и никое правителство не може да гарантира абсолютна сигурност и спокойствие на което и да е лице. Постановява, още, че такива актове на насилие не обосновават различна квалификация на общата обстановка в Сирия. В предвид на което не се потвърждават от официалните източници твърденията, че според международни организации присъствието на „Ислямска държава“ и спорадичните сблъсъци остават заплаха за цивилното население. Неправилни са доводи, за наличие на процесуални нарушения и непълна преценка на доказателствата, включително и, че съдът не е извършил задълбочена индивидуална преценка на бежанската история. Видно от мотивите на съдебния акт е, че съдът е възприел и е направил своите изводи съобразно подробен анализ на бежанската история на молителя така както тя е представена от него в административното и в съдебното производство. По делото са разгледани и разисквани всички приобщени доказателства, съобразено е личното положение на М. А., както и бежанската му история. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение