Определение № 9120 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2025 г.

Производството е по чл. 95, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем задържан в Затвора- [населено място], срещу определение № 928 от 04.07.2025 г. по адм. д. № 1284/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото от вида „процесуално представителство“ по смисъла на чл.21, т.3 от Закона за правната помощ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и уважаване молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. № 1284/2024 г. по описа на АС – София област е образувано по исковата молба на Г. В. К. /именувана „частна жалба“/, насочена срещу Административен съд – София град с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, претърпени в периода 01.08.2016г. до 09.08.2024г., свързани с лишаването му от правосъдие, отказ за предоставяне на държавна такса и правна помощ, задържането му без присъда и т.н. С Определение № 1562 от 11.12.2024г. по делото АССО е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса, както и искането му за предоставяне на правна помощ от вида „процесуално представителство“ по см. на чл.21 от ЗПП. Това определение е обжалвано пред ВАС, който със свое определение № 1267/12.02.2025г. по адм.д. № 558/2025г./ВАС е отменил определението на АССО в частта за отказа Г. К. да бъде освободен от държавна такса и е оставил в сила същото определение в частта му, с която на Г. К. е отказано предоставяне на правна помощ по делото поради обстоятелството, че предоставянето й в случая не е оправдано от гледна точка на ползата, която същата би донесла на лицето, кандидатстващо за предоставянето й. С обжалваното в настоящото производство определение № 928 от 04.07.2025 г. по адм. д. № 1284/2024 г. по описа на АС – София област, съдът е оставил без уважение повторно искане на Г. К. за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. За да откаже повторно да предостави на молителя исканата от него правна помощ, съдът се е обосновал с разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПП- макар формално да отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ по чл.23 от ЗПП, предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето, кандидатстващо за нея.Съдът се е обосновал с обстоятелството, че молителят е завел пред същия административен съд множество съдебни производства с подобен предмет в които молителят е извършвал сам всички процесуални действия в рамките на административния процес и е преминал през всички фази на същия. Така постановеното определение на АС-София област е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ включва процесуално представителство в случаите, когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство и по преценка на съда, тогава, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до него искане е неоснователно. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до съда, се основава единствено на липсата на средства за ангажиране на адвокат. При извършената преценка за характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в молбата му обосновано съдът е приел, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ. Поради това не е налице едно от кумулативно предвидените условия по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за упражняване на правото по чл. 21, т. 3 от ЗПП, с оглед на което искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ правилно е оставено без уважение. Изложените в частната жалба доводи не основават друг извод, още повече, че на К. вече е отказано с влязло в сила определение на ВАС предоставянето на правна помощ с вече развитите от първоинстанционния съд и в настоящото определение мотиви. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение