Определение № 1230 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 976/2024 г.
ВКСII търговско отделение13.05.2024 г.
Диспозитив
СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение № 1739 от 22.03.2024г. по в.гр.д. № 9202/2021г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 20065611/12.03.2021 по гр.д. № 70988/2019г. на Софийски районен съд, е уважен предявеният от Н. Р. Р. против „Мост Енерджи“ АД - [населено място], иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ за сумата от 21 753.48 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за търговско посредничество от 03.02.2014 г. за периода 01.01.2019 г. – 29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя „Мост Енерджи“ АД - [населено място]. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Мост Енерджи“ АД - [населено място], за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 1739 от 22.03.2024г. по в.гр.д. № 9202/2021г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. С решение № 1739 от 22.03.2024г. по в.гр.д. № 9202/2021г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решение № 20065611/12.03.2021 по гр.д. № 70988/2019г. на Софийски районен съд, е уважен предявеният от Н. Р. Р. против „Мост Енерджи“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ за сумата от 21 753.48 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за търговско посредничество от 03.02.2014 г. за периода 01.01.2019 г. – 29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло на 25.04.2024г. сума в размер на 21 753.48 лева. Постъплението на дължимото обезпечение е налично по особената сметка за обезпечения на ВКС, което е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 26.05.2024г. От приложените към молбата документи се установява, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба срещу решение № 1739 от 22.03.2024г. по в.гр.д. № 9202/2021г. на Софийски градски съд. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд