Определение № 370 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Върховния касационен съд, ІV ГО, №.177/6.06.17г. по г.д.№.1539/17г. е отказано предоставянето на правна помощ на Е. Д. М. за процесуално представителство в производство, образувано по частна жалба вх.№.3665/31.03.17 срещу разпореждане от 16.03.17 по г.д.№.5776/16 на Софийски апелативен съд /САС/, с което е върната негова частна жалба вх.№.1313/27.01.17 срещу определение №.47/ 9.01.17 по ч.г.д.№.5776/16 на САС за отказ да му се предостави правна помощ. Постъпила е частна жалба от Е. М., с която се иска отмяна на горното определение и уважаване на молбата му за правна помощ. Моли се и за предоставяне на правна помощ в настоящото производство по произнасяне по частната жалба – по възможност осъществявана от адв. Т. Г. от САК. С определение №.199/3.07.17 на Е.М. е предоставена правна помощ по чл.21 т.3 ЗПП под формата на процесуално представителство по г.д.№.2516/17 на ВКС. С разпореждане №.116/26.07.17 като служебен защитник му е назначен поискания от него и посочен от САК адвокат Т. Г. – на която е дадена възможност да извърши евентуални процесуални действия по делото от името на страната. В предоставения срок, с молба вх.№.90007/15.08.17, чрез упълномощен от служебния защитник адвокат, е поискано освобождаване на Е.М. от държавна такса и разноски в процеса до приключването му във всички инстанции – с твърдения, че такова искане вече няколкократно е било правено по делото. По молбата по чл.83 ал.2 ГПК Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая общо искане за освобождаване от държавна такса /ДТ/ се съдържа още в исковата молба. По повод същото са били предоставени доказателства за материалното състояние на жалбоподателя и въз основа на тях съдът /Софийски градски съд (СГС) с определение от 31.10.16 по г.д.№.11008/16/ е приел, че той не разполага с достатъчно средства и предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса са налице. Следва да се има предвид, че цитираната разпоредба регламентира - при основателност на заявеното от страната искане с оглед наличие на изброените в текста й критерии - освобождаване от заплащане на такси за цялото съдебно производство. В този смисъл са и задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.12 ТР 6/6.11.13 по т.д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС - съгласно които основателността на искането по чл.83 ал.2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им до приключването на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В разглежданата хипотеза, видно и от представените с молбата до ВКС доказателства, няма промяна на обстоятелствата, респективно същите удостоверяват, че жалбоподателят - който от години е в затвора, не разполага с достатъчно средства, за да покрива разходи по държавни такси. Доколкото, обаче, в определението на СГС за освобождаване от ДТ е налице отразяване, че освобождаването е от „ДТ по исковата молба”, и съдилищата са го тълкували непоследователно /в едни случаи по частните жалби не са изисквали плащане на ДТ (напр. по вх.№.16533/14.11.16 на САС, вх.№.3665/31.03.17 на ВКС), а в други са изисквали, като невнасянето й е било санкционирано с връщане на съответната частна жалба (вж. разп. от 16.03.17 на САС, 11с., за връщане на частна жалба поради невнасяне на ДТ)/, само за да бъде този въпрос разрешен ясно и недвусмислено и да не създава завбъдеще пречки пред разрешаването на основния – за допустимостта и евентуалната основателност на предявената с исковата молба претенция, молбата за изрично произнасяне и освобождаване от ДТ в цялото производство следва да бъде уважена. По частната жалба срещу отказа за предоставяне на правна помощ: Видно от представените доказателства, Е.М. не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, освободен е от заплащане на държавна такса, като същевременно свободата му на придвижване е ограничена /от години излежава присъда в затвора/. Предвид изложеното и с оглед осигуряване на същия на ефективно право на достъп до съд, предпоставките на чл.23 ал.4 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ са налице. Отделно от това, с определение №.199/3.07.17 по ч.г.д.№.2516/17г. ВКС, ІІІ ГО, вече е предоставил на Е. М. правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Предвид изложеното и по аргумент от чл.36 ал.2 ЗПП – съгласно който органът по чл.25 ал.1 или 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това, трябва да се приеме, че така определеният служебен защитник се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по исковата молба на ищеца г.д.№.11008/16 по описа на СГС. При това положение атакуваното определение за отказ за предоставяне на правна помощ следва да се отмени. С оглед положителното разрешаване на поставените още с исковата молба въпроси за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, настоящият състав намира, че пречките пред разглеждането на основния отнесен до съда спор – за допустимостта на предявения иск, по който е образувано г.д.№.11008/16 по описа на СГС, І-4с., съответно за законосъобразността на определение на СГС от 16.09.16г. за прекратяване на производството по него, са отстранени – респективно, че по-нататъшно обсъждане на предходни откази за предоставяне на правна помощ е безпредметно. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,