Определение № 2586 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Г. Е. от гр. Варна, чрез адв. С. Арнаудов, срещу определение № 9841/18.09.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение по адм.д. № 2577/2024 година, с което съдът е допълнил определение № 6285/22.05.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 2577/2024 година в частта му за разноските за касационно производство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Сочи се, че неправилно съдът не е уважил в пълен размер искането й за присъждане в цялост на сторените разноски в касационното производство, като за тях своевременно е поискано присъждането им и са приложени доказателства. Твърди се, че изводите на съда, че не е доказано реалното заплащане на адвокатския хонорар в пълен размер са неправилни и искането за присъждане на разноски следва да се уважи изцяло. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло подадената молба за допълване на разноските в целия претендиран размер. Г. Л. С., вр. и.д. кмет на община Сливница и Р. С. В. не вземат становище по частната жалба. При извършена служебна проверка, петчленният състав на Върховен административен съд приема частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. По същество, частната жалба е неоснователна: Предмет на контрол за правилност пред настоящия съдебен състав е определение № 9841/18.09.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 2577/2024 година, с което съдът е допълнил свое определение № 6285/22.05.2024 година по адм.д. № 2577/2024 година в частта му за разноските за касационно производство, като община Сливница е осъдена да заплати в полза на Л. Е. сумата от 900 лв., деловодни разноски в производството по адм. д. № 2577/2024 г. по описа на ВАС. За да приеме този правен резултат, съдът е обосновал, че: Производството по адм. дело № 2577/2024 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба на заместник-кмета на община Сливница срещу решение № 1630 от 12.12.2023 г., постановено по адм.д. № 243/2023г. по описа на Административен съд - София - област. След констатирана нередовност на касационната жалба, съдът я е оставил без движение, като е указал на заместник-кмета на община Сливница в седем дневен срок от уведомяването да отстрани нередовностите, както и че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Поради неотстраняване в срок на нередовностите, с определение № 6285/22.05.2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. № 2577/2024 година, касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С определението, съдът не се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски. С депозирана молба от 04.06.2024 г. адв. Арнаудов конкретно е поискал да бъде изменено постановеното определение в частта за разноските, като бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен списък с разноски, фактура за извършено частично плащане по договор за правна защита и съдействие № 9 от 07.02.2024 г. в размер на 900 лв., банково извлечение и удостоверение за регистрация на адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова“ по ЗДДС. С отговора по касационната жалба е приложен по делото и договор за правна защита и съдействие № 9 от 07.02.2024 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. Съдът е приел, че делото е проведено в открито съдебно заседание на 17.04.2024г., като ход на делото не бил даван, оставил е без движение жалбата и е указал на заместник-кмета на община Сливница да отстрани констатираните нередовностите. Поради неотстраняване в срок на нередовностите касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че от представените доказателства се установявало, че адвокатското възнаграждение е договорено и заплатено близо три месеца преди прекратяване на делото, като в хипотезата на приключване на производството в закрито съдебно заседание, доказателствата за извършването на разноските, биха могли да бъдат представени най-късно с подаване на искането за допълване по чл. 248, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В заключение е обосновал, за пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение е недоказан и поради това е присъдил разноски в доказан размер на 900 лв. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК съдът присъжда на страните по делото държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат в зависимост от изхода на спора, направеното искане от съответната страна за присъждането им и представените доказателства за реалното им извършване. Разноските на страната за водене на делото се дължат, ако са претендирани своевременно. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор. Тя може да бъде осъществена само по висящ процес и то, когато искането е своевременно отправено пред съда, разглеждащ спора. В точка 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС е предвидено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. За да бъде валидно заявена претенцията следва да се направи искане за присъждане на разноски и да се представят доказателствата за сторените в производството разноски. В трайната практика на ВКС и ВАС е прието, че вписването в договора за правна защита и съдействие на задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение по банкова сметка на адвоката, без доказателства за реалното превеждане на тази сума по посочената банкова сметка е недостатъчно, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение е реално платено. Разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, сочат, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно разясненията в т. 8 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Видно от мотивите и диспозитива на определнието, чието изменение се иска, ВАС се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, като е уважил същото в размера по представените доказателства за извършването им - 900 лева заплатен адвокатски хонорар. Безспорно по делото е, че в хода на производство Л. Е. е била надлежно представлявано от адвокат. Безспорно е също, че своевременно е направено искане за присъждане на разноски. За да бъдат присъдени претендираните разноски освен посочените две предпоставки е необходимо извършването им да е надлежно доказано. В настоящия случай до приключването на делото пред касационната инстанция за заплатеното адвокатско възнаграждение е представено доказателство само за заплатена сума в размер на 900 лв., по отношение на което съдът е изложил подробни съображения, защо не присъжда претендираната сума от 1800 лв. Доколкото в случая е вписан начин на плащане в брой или по банков път и са налични доказателства за заплащането по банков път на сумата от 900 лв., като няма доказателства за заплащането на остатъка от сумата, искането за присъждане на разноски в пълният размер от 1800 лв. пред ВАС е неоснователно като недоказано, както правилно е приел тричленният състав. В тази връзка следва да се има предвид, че представения списък на разноските по чл. 80 ГПК не дава основание за присъждане на твърдяния размер на адвокатско възнаграждение, след като не са представени доказателства за реалното му заплащане по уговорения в договора начин. По претенцията на разноски, съдът се е произнесъл с оглед представените доказателства. Предвид гореизложеното, обжалваното определение на тричленен състав на ВАС като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС