Определение № 13605 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. А. Ш., подадена чрез адв. Симеонов срещу определение №9887/25.06.2024 г., постановено по адм. дело №5608/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ш. против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП - София за издаване на акт за установяване на задължение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи за допустимост на подадената пред административния съд жалба. Претендира се отмяна на определението и връщането на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Директора на ТД на НАП – София не изразява становище. Върховният административен съд, осмо отделение, след като разгледа представените по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд – София-град е бил сезиран със жалба срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП - София за издаване на акт за установяване на задължение. Съдът е установил, че с искане с вх. №1524-00-1677#2/09.01.2023 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Младост жалбоподателят е поискал издаването на акт за установяване на задължение по чл. 106 ДОПК във вр. с чл. 53, ал. 5 ЗДДФЛ, с който да бъде установено задължението му за лихва, или отправяне на искане до публичния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело №221261574/2022 поради недължимост на такава. С оглед на това, че органа не се е произнесъл по това искане в 30-дневния срок по чл. 107, ал. 3, изр. първо ДОПК, Шишкв и сезирал съда с жалба против мълчалив отказ за издаване на акт за установяване на задължение. Жалбата е подадена пред Директора на ТД НАП София, който не се е произнесъл. Липсата на произнасяне от страна на Директора на ТД НАП - София е прието от страна на административния съд, че не представлява мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 от АПК, вр. с чл. 21, ал.1 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че искането е депозиран пред орган, който няма задължението да се произнесе. Съдът е посочил, че данните в декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък, респ. лихвите (чл. 105 ДОПК) могат да бъдат коригирани от самото лице, с коригираща декларация по чл. 104 от ДОПК, като в тези случаи органът по приходите при наличие на определени предпоставки служебно издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. За деклараторите обаче не е предвидена възможност да искат от органа по приходите издаването на такъв акт, респективно, в тази хипотеза липсва законоустановено задължение за органа по приходите да издаде при поискване АУЗД. Ето защо съдът е приел жалбата за процесуално недопустима. Така постановеното определение е правилно. Установява се от доказателствата по делото, че на 12.09.2022 г. С. А. Ш. е подал ГДД по чл. 50, ал. 9 ЗДДФЛ в качеството му на наследник на починалия А. С. Ш.. Изчисленият в декларацията данък върху общата годишна данъчна основа е внесен в пълен размер на 14.09.2022 г. С отправеното пред ТД на НАП – София искане Ш. е поискал издаването на акт за установяване на задължение по чл. 106 ДОПК във вр. с чл. 53, ал. 5 ЗДДФЛ, с който да бъде установено задължението му за лихва. Предварително установяване на задължения за данъци е уредено в разпоредбите на чл. 105 - чл. 107 ДОПК. Нормата на чл.105 ДОПК урежда подаването на декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък. Когато в тази декларация се открият несъответствия относно основата за определяне на задълженията за данъци или за ЗОВ или в размера на задължението и те не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК, то органът по приходите извършва служебни корекции по реда на чл. 106 ДОПК с издаване на акт за установяване на задължението. Установяването на задължения по реда на чл. 107 ДОПК е въз основа на данните по подадено от задълженото лице декларация. По тази декларация органът по приходите определя размера на дължимия данък или ЗОВ /чл. 107, ал. 1 ДОПК/, задълженото лице има право да получи информация за начина на изчисляване на задължението /чл. 107, ал. 2 ДОПК/; размерът на задължението се съобщава, като задълженото лице може да поиска издаване на акт за установяване на задължението, както и служебно да се инициира производство за издаване на АУЗ при определени предпоставки, ако не е била извършена ревизия /чл. 107, ал. 3 ДОПК/. Видно от цитираните разпоредби, единствено нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК предвижда възможност да се поиска издаване на акт за установяване на задължение, но тази разпоредба е неотносима към искането на Ш., тъй като декларацията по 50, ал. 9 ЗДДФЛ е от категорията на тези по чл. 105 ДОПК с приложимост само на служебните корекции по чл. 106 от кодекса. От друга страна, в ДОПК се съдържат разпоредби единствено за оспорването на акт за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 ДОПК за служебни корекции в декларация по чл. 105 от същия кодекс, но не и такива регламентиращи възможността за оспорване на мълчалив отказ да се издадат такива актове. Следователно, непроизнасянето на Директора на ТД на НАП – София по отправеното искане не формира мълчалив отказ, поради което правилно административния съд е приел оспорването за недопустимо. С оглед на изложеното, определението на Административен съд – София-град като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение