Определение № 902 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 503/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Т. и В. Л. Й., подадена чрез адвокат М. Г. против Определение 38824/18.11.2025 г., постановено по административно дело № 3093/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Заповед № РА50-40/23.01.2023 г. на Главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за отсъствие на правен интерес от оспорването на основанията по чл. 131 ЗУТ. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна Главен архитект на Столична община не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. От „Софийски имоти“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Ц. Кузева е постъпил писмен отговор, с който се оспорва частната жалба и се изразява становище в подкрепа на съдебното определение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на план за регулация и застрояване на м. „Бул. Александър Малинов, кв. 2, 14, 19, 21, 24, 32А“, район Младост, СО, кв. 14а, като от [УПИ], 3513 „за зала за спортна игра“; [УПИ] „за коо и пг“, поземлени имоти с [идентификатори]; се създават нови: [УПИ] „за зала и спортни игрища“, [УПИ] „за зала и спортни игрища“, УПИ V – 363, 5565, 5566 „за коо и пг“; изменя се уличнорегулационната линия на кв. 14а по улица между о.т.12 – о.т.13в и в зоната на кръстовището между о.т.12 и о.т.1=10; с предвиждане на ново застрояване в новообразуваните УПИ съгласно приложения проект без допускане на намалени разстояния към вътрешно регулационните граници, съседни имоти и/или сгради, включително през улица. Оспорващите се легитимира като собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в УПИ II, кв. 14, поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. София, тоест притежават вещни права върху имот, който се явяват съседен през улица спрямо имотите, предмет на процесната заповед. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е изследвал всички хипотези за обосноваване на правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, след което е развил мотиви, че такъв не се установява, поради което е прекратил производството по делото. Възприетите от съда фактически установявания са верни и се подкрепят от събраните по делото доказателства, в това число и от изслушано експертно заключение, а възприетите правни изводи са съобразени с материалния закон, поради което се споделят от настоящия съд. Предвид местонахождението на имота, в който оспорващите притежават вещни права, както и видно от графичната част на проекта и заключението на вещото лице е, че същите не притежават правен интерес от оспорването на основанията по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2, 4 и 5 ЗУТ. Имотът, представляващ УПИ II, кв. 14 не е предмет на процедираното изменение, не се явява пряко съседен спрямо имотите, предмет на заповедта, като по отношение на него не са въведени и ограничения в режима на застрояване и ползване. Установено е, че действащия за територията план е от 2014 г., като именно с него е предвидена улицата, разделяща имотите. Без значение за настоящия правен спор е обстоятелството дали тази улица е нанесена в кадастралната карта. Не е спорно, че като основа на процесното изменение е използван Подробния устройствен план, одобрен с Решение № 311/29.05.2014 г. на Столичен общински съвет, за който не е установено да е отменен по съответния ред, тоест правилно е приет за действащ такъв. От страна на оспорващите не са наведени доводи, съответно не са представени доказателства за това, посоченото решение да е било оспорено и отменено от съда, като за изясняване на това обстоятелство не са били необходими специални знания, съответно съдът не е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение искането в този смисъл. Единствената хипотеза предвид местонахождението на имота на жалбоподателите, която е следвало да бъде подложена на анализ е тази по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, според която непосредствени засегнати от предвижданията на плана са съседните имоти, включително имотите през улица, когато с него се допускат намалени разстояния. В тази връзка вещото лице е установило, че разстоянието от предвиденото ново застрояване с височина до 15 метра до регулационната линия на имота е 42 метра и на 57,50 метра от регулационната граница на УПИ II, поради което с процесния план не са допуснати намалени разстояния съгласно чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение