Определение № 72 от 06.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 115/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност. С определение от 15.01.2026г., постановено по чнд № 42/2026г. по описа на Русенския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на СГС по компетентност по съображения, че се касае до производство по реда на чл. 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС) и тъй като осъденото от чуждестранния съд лице Е. А. не живее в страната, делото е било изпратено по компетентност на Софийски градски съд. С разпореждане № 373 от 02.02.2026г., постановено по чнд № 539/2026г. по описа на СГС, съдебното производство по делото е било прекратено по съображения, че лицето има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, попадащ в района на Окръжен съд-Русе, поради което и делото е изпратено на ВКС за решаване на повдигнатия спор за подсъдност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Чнд № 42/2026г. по описа на Русенския окръжен съд е било образувано по искане, намиращо своето основание в ЗПИИСРРПОУНВПМАС от страна на Районен съд – Арад - Румъния и въз основа на удостоверение по рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за изпълнение на решение, с което се налагат пробационни мерки на българския гражданин Е. А., а именно съдебно решение № 2221/19.12.2024г. по дело № 5884/65/2024 г. на румънския съд. С това решение българският гражданин Е. А. с адрес [населено място], общ. /община/, [улица], № /номер/ е бил осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, като в срока на надзор спрямо А. има определени пробационни мерки за наблюдение. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС компетентен по искането се явява окръжният съд по местоживеенето на лицето, а в случаите, когато местоживеенето на лицето е неизвестно или ако осъденото лице не живее в страната, то компетентен се явява СГС. От събраните по делото доказателства е видно, че адресната регистрация на Е. А. е в [населено място], общ. /община/, [улица], № /номер/. От представената по делото справка от [община], дирекция Местни данъци и такси е видно, че на 26.04.2025г. и 21.08.25г. лицето А. е декларирал придобиването на автомобили по съответната партида. Действително, призовката му за явяване пред окръжния съд е била върната от кметството в [населено място] с отметка, че лицето се намира в /държава/, но не е уточнено нито от кога, нито за какъв период от време то пребивава там, с оглед и на останалите данни по делото, че същият често пътува в чужбина и дори е осъждан там. Следователно, определящо за местно компетентния съд се явява необходимостта от определянето на обстоятелството дали лицето има местоживеене в страната или не. При липсата на легална дефиниция за понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от посоченото в Решение № 3/ 08.02.2001г, постановено по кд №16/2000г.по описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота)….“ В конкретния случай лицето не е разкъсало трайната си връзка с територията на страната и по-конкретно с мястото, в което се намира неговата адресна регистрация. На този адрес той декларира закупуваните от него автомобили. Този адрес е посочен от него и пред румънския съд. Това налага извода, че местоживеенето в страната на лицето А. не е загубило своята трайност и продължителност с епизодичните му напускания и пътувания в чужбина, а продължава и в момента. А след като това е така, то местно компетентен съд, който да се произнесе по искането на румънския съд, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС се явява Окръжен съд – Русе, комуто делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение