Определение № 360 от 15.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1921/2013 г.

По делото е постъпила молба от касатора [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. за вдигане на наложените по изп. дело № 20138270400220 на Частен съдебен изпълнител В. А., рег. № 827, с район на действие Окръжен съд Пловдив, възбрани на недвижими имоти, собственост на дружеството и запори на банкови сметки на дружеството. В молбата касаторът поддържа становище, че след спиране на изпълнениено на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК на въззивното решение при внесено обезпечение по сметката за обезпечения на ВКС в размер 83 259,57 лв., ЧСИ В. А. не е вдигнал наложените обезпечения по образуваното при него изпълнително дело, които като стойност надхвърлят в пъти размера на претенцията на взискателя по изпълнителното дело [фирма]. Поради това касаторът моли наложените възбрани на недвижими имоти и банкови сметки по горепосоченото изпълнително дело да бъдат вдигнати. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определение № 278/16.04.2013г. по настоящото дело, след като е констатирал наличието на необходимите предпоставки /подадена в срок касационна жалба, внесена държавна такса за преценка на допустимостта на касационното обжалванe в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 83 259,57 лв./ съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е спрял изпълнението на решение № 134/12.03.2013г. по в. т. дело № 10/2013г. на Апелативен съд П., Гражданска колегия, 3 граждански състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 78 866,60 лв. - възнаграждение по чл. 258 ЗЗД за извършени строително-монтажни работи на описан обект, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.09.2010г. до окончателното плащане и 4 392,97 лв. – мораторни лихви върху главницата за определен период, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. От представеното удостоверение изх. № 4212/24.04.2013г. на ЧСИ В. А., рег. № 827 се установява, че за обезпечаване вземането на взискателя [фирма], [населено място] по изп. дело № 20138270400220 на същия ЧСИ са наложени следните обезпечения върху имуществото на [фирма], [населено място]: запор върху банковите сметки на длъжника в ТБ [фирма] към момента на издаване на удостоверението без авоари и възбрана върху описан поземлен имот с построените в него сгради. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че молбата следва да се остави без уважение, тъй като вдигането на наложените от Частен съдебен изпълнител по образувано изпълнително дело обезпечителни мерки е извън компетенциите на ВКС. ВКС е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване на внесеното по сметка на ВКС обезпечение на основание чл. 282, ал. 5 ГПК или когато задължението е погасено. В правомощията на ВКС е и произнасянето по молба на съдебния изпълнител за превеждане на внесеното обезпечение по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задължението на длъжника след влизане в сила на осъдителното въззивно решение. Вдигането на наложените от ЧСИ обезпечения по съответното изпълнително дело е в правомощията на съдебния изпълнител, който следва да съобрази обезпечителната нужда. Неоснователен е доводът, че постоянната практика на ВКС е в смисъла на определение № 592/01.11.2011г. по гр. дело № 505/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Посоченият съдебен акт няма задължителен характер и не отразява преобладаващото становище на съставите на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение