Определение № 12490 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Д. Р. срещу определение № 29604 от 11.09.2025 г., постановено по административно дело № 7152/2025 г. от Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да се произнесе по молбата му с вх. № 513005-117/22.05.2025 г. По наведени доводи за неправилност на определението незаконосъобразно се иска отмяната му и и постановяване на ново, с което делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото е представен молба озаглавена частна жалба от Р., с която е представено копие от заповед № 3286з-4351/27.10.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), с която се отказва снемане на полицейската му регистрация № 5172/01.09.2015 г. по описа на СДВР, като Р. счита, че с издаването на тази заповед административния орган оттегля мълчаливия отказ, предмет на производството, по което е постановено обжалваното определение. В представен писмен отговор от процесуален представител ответникът Директорът на СДВР оспорва частната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното определение и му присъди деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство пред АССг с е образувано по жалба на Р., подадена 26.06.2025 г. срещу мълчалив отказ на Директора на СДВР да се произнесе по молбата му с вх. № 513005-117/22.05.2025 г. за заличаване на личните у данни, които обработва. При тези данни обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното определение, че срокът за произнасяне по молбата на Р., посочен в чл. 53, ал.3 от Закона за защита на личните данни не е бил изтекъл и следователно не е налице формиран мълчалив отказ, при което са налице предпоставките по чл. 159, т.1 АПК за оставяне без разглеждане на жалбата му като недопустима и прекратяване на производството по делото. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че по посоченото заявление на Р. е налице постановен изричен отказ – решение № 513005-139/03.07.2025 г., като проверката за неговата законосъобразност е предмет на производството по адм. дело № 8589/20025 г. по описа на АССГ, образувано по жалба на Р.. Представеното по настоящето дело копие от заповед № 3286з-4351/27.10.2025 г. на Директора на ГДНП – МВР на първо място е с различен предмет – чл. 68, ал. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи, а освен това с нея, противно на твърденията на частния жалбодател не е налице оттегляне на мълчалив отказ от друг орган, какъвто е Директорът на СДВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото частният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение