Определение № 267 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 170/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 1379 от 04.11.2025г., постановено по адм.д. № 696/2025г. Административен съд – София област, ХII -ти състав, е оставил без уважение молба с вх. № 6377/20.10.2025г. на директор на ТД на НАП – София чрез юрисконсулт Ерска за допълване на определение № 1229/13.10.2025г., постановено по адм.д. № 696/2025г. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – София чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Ерска. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – София област е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – София област и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди разноски в полза на ТД на НАП – София. Ответното по частната жалба дружество „Агрирокка“ ЕООД, ЕИК 131309608, със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Горна Малина, област София, чрез процесуалния си представител адв.М. Стоянова взема становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – София област е оставил без уважение молба с вх. № 6377/20.10.2025г. на директор на ТД на НАП – София чрез юрисконсулт Ерска за допълване на определение № 1229/13.10.2025г., постановено по адм.д. № 696/2025г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е посочил, че делото е образувано по жалба на „Агрирокка“ ЕООД, против решение № ПИ – 156/30.05.2025г. на директора на ТД на НАП – София, като с разпореждане № 1292 от 17.07.2025г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е дал на ответника възможност да представи отговор по жалбата, като в определения за това срок до 01.08.2025г. такъв не е постъпил. Отбелязано е още, че с молба вх. № 6173 от 13.10.2025г. жалбоподателят е заявил, че оттегля жалбата си и моли съда да прекрати производството по делото, в резултат на което с определение № 1229 от 13.10.2025г. съдът е прекратил производството по делото и е отменил разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Първоинстанционният съд е приел, че предвид липсата на искане за присъждане на разноски по водене на делото, което да е направено с отговора по жалбата, съдът няма задължение и основание да се произнесе в този смисъл, като такова произнасяне би било свръх петитум и съответно недопустимо. Отбелязано е и това, че съдът има правомощия да допълни съдебния акт само при условие, че не се е произнесъл по направените от страните искания в цялост, какъвто случай не е налице, поради което молбата на директора на ТД на НАП за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение. Определението на Административен съд София област е правилно и законосъобразно. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че в нарушение на чл.143,ал.3 АПК съдът не е присъдил разноски в полза на ТД на НАП – София, която разпоредба е императивна. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Административен съд – София област е бил сезиран с жалба от „Агрирокка“ ЕООД, ЕИК 131309608, със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Горна Малина, област София, против решение № ПИ – 156/30.05.2025г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалба на дружеството вх. № 55 – 22 – 8149#2 /19.05.2025г. срещу разпореждане по изп.дело № 211025002/2021г. с изх. № С250001-137 – 0002971/07.05.2026г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. След отстраняване на нередовноски на жалбата с разпореждане № 1292 от 17.07.2025г. /л.46 от първоинстанционното дело/ са конституирани страни по делото, същото е насрочено в открито съдебно заседание, разпределена е доказателстванета тежест, а на ответната страна е дадена възможност на осн.чл.163,ал.2 АПК да представи писмен отговор по жалбата. На 13.10.2025г., преди първото по делото заседание, от жалбоподателя е депозирана молба вх. № 6173/13.10.2025г. /л.54 от делото/, с което заявява, че поради отпаднал интерес няма желание да води делото и моли съда да го прекрати. С определение № 1229 от 13.10.2025г. първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото поради оттегляне на жалбата/л.56 от делото/. От страна на директора на ТД на НАП – София е депозирана молба /л.63 от първоинстанционното дело, подадена по пощата, без входиране в деловодната система на съда/, означена като „искане за разноски“, с която е поискано допълване на определение № 1229 от 13.10.2025г., като се присъдят разноски /юрисконсулскто възнаграждение/ в полза на ТД на НАП – София. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел така подадената молба за неоснователна. Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалба, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК определя, че в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл. 161,ал.1 ДОПК, изр.второ и трето разпорежда, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При така изложената правна рамка настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Производството по адм. дело № 696/2025 г. е прекратено с определение № 1229 от 13.10.2025г. поради оттегляне на жалбата. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. Искането за прекратяване на производството е направено от жалбоподателя с молба от 13.10.2025 г., преди провеждане на насроченото за 14.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото, поради което препис от молбата не е връчван на ответника, доколкото съгласието му за прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. Следователно ответникът не е разполагал с възможност да изрази становище по искането и да заяви претенцията си за присъждане на направените разноски. По делото няма доказателства ответникът /жалбоподателят/ да е извършил разноски по делото. Видно от същото, въпреки дадената му възможност директорът на ТД на НАП не е изразил становище по подадената жалба, не е ангажирал доказателства, не е правил искания, не е защитаван от юрисконсулт. За да бъдат присъдени разноски в производството, същите следва да са направени от страната. Тъй като такива не са сторени от ТД на НАП – София до подаване на молбата за оттегляне на жалбата, то правилно първоинстанционният съд е приел, че такива не следва да бъдат присъждани. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд София област следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,