Определение № 344 от 03.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2016 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№1111/10.02.2016г.,подадена от [фирма],с.П.,П.о.,чрез пълномощниците му адвокат М. П. С. и адвокат Ж. П. Г.,с което се отменя решение № 275 от 07.02.2014 година, постановено по гр. дело № 3758/2012 година по описа на Пловдивски окръжен съд, ІІІ граждански състав, в обжалваните части, вместо него е постановено:ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на [фирма],с.П.,П. о., че [фирма],с.П.,П о., е собственик на основание чл. 17 а от ЗППДОбП / отм/ на следния недвижим имот: сграда с идентификатор:47295.106.8.3 по КККР на [населено място], [община], област П., одобрени със Заповед № ЗД-18-16-1/26.10.2010 г. на Началника на СГКК - гр. П., със застроена площ по скица - 171 кв.м, измерена на място - 131 кв.м; брой етажи - 1, предназначение - промишлена сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 47295.106.8, с адрес на имота: [населено място], [община], област П., ул. Ш. П.-П., в местността „Д.”, с площ от 11014 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - ниско застрояване; номер по предходен план - парцел 8; при описани съседи и за осъждане на [фирма],П., да отстъпи собствеността и предаде владението на описания по-горе недвижим имот на ищеца „А. ЕАД,с.П.,П. о,както и отхвърля иска по чл. 109 от ЗС, предявен от [фирма],с.П. за осъждане на [фирма],с.П. да премахне за своя сметка съществуващата парокотелна инсталация, находяща се в следния недвижим имот - сграда с идентификатор 47295.106.8.3, построена в ПИ с идентификатор 47295.106.8, с адрес на имота: [населено място], [община], област П., ул. Ш. П.-П., в местността „Д.”.Със същото решение се отхвърля иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен от [фирма] ,с.П. за осъждане на [фирма],с.П., да заплати на [фирма] сумата 62 880 лв. /шестдесет и две хиляди осемстотин и осемдесет лв./, с която [фирма] се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца през периода 15.03.2007 г. - 15.03.2012 г., ползвайки сграда с идентификатор 47295.106.8.3, построена в гореописания поземлен имот.”, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2012 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,в противоречие с материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба „Р. 95”,АД,с.П.,чрез пълномощника си адвокат Г. Я. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна. С решаващите си мотиви,съдът е приел,че от събраните и подробно обсъдени доказателства по делото, безспорно се установява, че ищецът [фирма] е правоприемник на ДФ „А.“,като спорният момент по делото е свързан с това, дали процесната сграда, която е означена като сграда с идентификатор 47295.106.8.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е сред обектите, които са били в активите на държавната фирма преди преобразуването й в търговско дружество, респ. дали търговското дружество – ищец е станало собственик на посочената сграда на претендираното от него основание, с оглед разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОбП / отм./.Съдът е посочил,че по акт за държавна собственост № 211/91 година са описани само две големи постройки, които са включени в активите на държавната фирма по решение на МС,а в последващия акт за частна държавна собственост, съставен вече след преобразуването на ДФ в търговско дружество е отразена собствеността върху терена – имот № 8 от масив106 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] ведно с постройки в него съгласно приложение № 1,в което приложение също са посочени две постройки, като в състава на по-голямата от тях, описана под номер 2 е включено и котелно помещение със склад ГСМ с полумасивна конструкция на един етаж, с година на построяване 1992г.,а това помещение е включено в табулограмата за оценка на дълготрайните материални активи към 31.12.1992 година за ДФ „А.“ като котелно помещение със склад ГСМ, фигурира и в инвентарната книга на дълготрайните активи на [фирма].Съдът е изложил съдържанието на депозираните свидетелски показания,поотделно посочени за всеки един от разпитаните свидетели,без да сочи конкретно кои от тях кредитира,като е стигнал до извода,че според съвкупната преценка на тези доказателства,процесната сграда – парокотелно, е построена 10-20 години преди 1992 година, в нея се намират котлите, обслужващи оранжериите в съседния имот, който се стопанисва от „Р. 95” “ АД и не е установено сградата да е построена или по друг начин да е придобита от ДФ „А.“, респ. да е преминала в собственост на ищцовото дружество.Съдът е отбелязъл,че котелното помещение на ДФ „А.“ е на друго място, различно от това на процесната постройка, то е било изградено на ъгъла между двете сгради 1 и 2 в имота на ищеца ,според свидетелските показания, като видно от скицата местоположението му не съвпада с това на процесното помещение,като е установено е освен това, че към настоящия момент парокотелното на [фирма], изградено през 1992 година не съществува.Наред с това,съдът е приел заключението на вещото лице не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът не го възприема. Имайки предвид тези доказателства, съдът приел, че процесната постройка, оцветена с розов цвят на скицата към исковата молба, не е придобита от ищцовото дружество на основание чл. 17 а от ППЗДОбП, тъй като няма данни тя да е построена от държавната фирма „А.“, на каквото придобивно основание се позовава ищецът в исковата си молба.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че ищецът не е установил по делото своята активна материалноправна легитимация, поради което предявеният от него иск по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне намиращи се в процесното помещение инсталации, доколкото е установено, че ищецът не може да се легитимира като собственик на помещението на посоченото от него основание,както неоснователен е и иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като ползването от ответника на помещение, за което не е установено да е на ищеца, не води до неоснователно обогатяване, респ. не се дължи на ищеца обезщетение за това ползване през исковия период. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице основанието на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси,а именно/цитирам/: „1.Следва ли да се приеме,че е приложена нормата на чл.17а ЗППДОбП/отм/,ако предоставеният за стопанисване и управление имот е заприходен в счетоводния баланс на държавното предприятие към момента на неговото преобразуване и извършената последваща приватизация?” Видно от изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираният правен въпрос е неотносим към правните изводи на съда,обусловили решването на повдигнатия пред него спор. В точка втора от изложението си,касаторът формулира правен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС/цитирам/: „2.Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка,а ако по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже защо и на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не?” като се позовава на приетото със задължителна практика на ВКС-решение постановено по реда на член 290 ГПК,а именно решение по гр.д.№4744/2008г. по описа на ВКС,ІІго,според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Така формулираният въпрос се допълва и уточнява и с посоченото в точка три от изложението на касатора относно задължението на съда да обоснове изводите си на всички доказателства по делото,като се излагат доводи,че в мотивите на обжалваното въззивно решение писмени доказателства по делото,свързани с установяване правото на собственост на ищцовото дружество-акта за държавна собственост за процесния имот,както и останалите писмени доказателства за съществуващите и отразени дълготрайни материалния активи на праводателя на ищцовото дружество,не са обсъдени,като изводите на въззивния съд са основани само на събраните по делото гласни доказателства. С оглед изложеното,касационният съд намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения в точка втора от изложението правен въпрос,при условията на член 280,ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното,състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд