Определение № 401 от 06.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 610/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кепитал Валю“АД, представлявано от Е. Л. Л., срещу разпореждане № 183 от 12.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 3497/2022 г. на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав, с което е върната подадената от дружеството-жалбоподател чрез същия представител частна касационна жалба с вх. № 27617/22.12. 2022 г. срещу определение № 3174/14.12. 2022 г., постановено по същото дело. В частната жалба е оспорено становището на въззивния съд, с което е обосновано връщането на частната жалба, че обжалваното определение № 3174/14.12.2022 г., срещу което е насочена подадената от „Кепитал Валю“АД жалба, не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо производството по делото, нито възможността за обжалването му е изрично предвидено в законова разпоредба. С позоваване на мотивите към т. 6 на TP № 7/31.07.2017 г. по тълк д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се твърди, че упражняването на правото на „Кепитал Валю“АД да се откаже от предявените от негово име искове не цели единствено прекратяване на съдебното производство, а постигане [ефекта на] непререшаемост на правния спор по предявените от него искове чрез прикрепване на правните последици на силата на пресъдено нещо. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за връщане на делото на въззивния съд за администриране на подадената частна касационна жалба. Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Софийският градски съд е бил сезиран с предявени от „Кепитал Валю“АД чрез В. Р. Д. и Красен А. К. срещу „Акстел Инвест”ЕООД и „Акс Кепитал“АД обективно съединени искове, съответно предпочитан иск с правна квалификация чл. 134 от ЗЗД, във връзка с чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между ответниците на 23.03.2022 г. и евентуален, квалифициран като такъв по чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, за установяване нищожността на същия договор. С определение № 3231 от 17.10.2022 г., сезиран с молба на „Кепитал Валю“АД, представлявано от Е. Л. Л., съдържаща изявление за отказ от предявените по делото искове, съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 233 от ГПК. С определение № 3174 от 14.12.2022 г., пост. по ч.гр.д.№ 3497/2022 г. Софийският апелативен съд е отменил прекратителното определение на Софийския градски съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. За да върне като недопустима жалбата на „Кепитал Валю“АД срещу това определение, в обжалваното разпореждане администриращият същата съд е изложил съображения, че тя е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото определението от 14.12.2022 г. не е нито преграждащо, нито в закона е уредена правна възможност за неговото обжалване, поради което то е влязло в сила в деня на постановяването му. Разпореждането е правилно. В нормата на чл.274, ал.1 от ГПК изчерпателно и ограничително са посочени определенията, които подлежат на обжалване с частна жалба, а това са само тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т.1), и в случаите, изрично посочени в закона (т.2). Преграждащи са определенията, които препятстват или временно осуетяват развитието на производството по делото, по което са постановени - такива са определенията за неговото прекратяване, с които съдът се десезира с висящия пред него спор, независимо дали съществува възможност за повторното му сезиране със същото искане, или за спиране, изразяващо се във временно преустановяване извършването на процесуални действия по него до настъпване на вътрешнопроцесуално условие за възобновяването му. В случая твърдението на частния жалбоподател за преграждащ характер на обжалваното определение, с което въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния такъв за прекратяване на производството по делото, по същество се основава на разбирането, че то накърнява правото му да се разпорежда с предмета на делото, поради незачитане десезиращия ефект на направеното от името на ищцовото дружество изявление за отказ от предявените искове. Действително, за да приеме, че заявеният от „Кепитал Валю“АД чрез Е. Л. отказ от предявените искове не е породил правни последици, в определението си от 14.12.2022 г. съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че при противоречиво упражнявани процесуални права от две лица, като законни представители на едно търговско дружество и при заявено в исковата молба наличие на противоречиви интереси на едното от тях с тези на дружеството, валидността на отказа следва да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и нормите на чл. 2 и чл. 3 от ГПК, съобразно принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права. И в двете хипотези по т. 1 на чл. 274, ал. 1 от ГПК обаче, критерият за обжалваемост на определението е неговото преграждащо действие - временно или окончателно по отношение на производството, по което е постановено, изразяващо се в невъзможност то да приключи с акт по съществото на спора, или във временно отлагане постановяването на такъв акт, а не в накърняване на други права на ищеца, в частност на правото му с едностранно волеизявление да предизвика прекратяване на производството по предявените искове, без възможност за повторното им предявяване. Затова, противно на разбирането на частния жалбоподател, обжалваното определение на Софийския апелативен съд, с което е отменено друго преграждащо определение на първоинстанционния Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия не е преграждащо, а противоположно по съдържание и правни последици на отмененото с него прекратително определение, доколкото отстранява пречката за развитие на производството и за произнасянето на съда с акт по съществото на предявените искове, поради което и по аргумент от чл. 174, ал. 1, т. 1 от ГПК, не подлежи на обжалване. Ето защо, с отмяната на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 от ГПК, поради заявен от ищцовото дружество чрез един от управителите му отказ от предявените искове, редът за инстанционен контрол върху преграждащото определение е изчерпан. По тези съображения е правилно разпореждането на Софийския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на „Кепитал Валю“АД, подадена чрез Е. Л., като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,