Определение № 411 от 01.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3241/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „И. И.“ ЕООД и И. А. И. против определение № 1355 от 18.04.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1912/2019 г. на Софийския апелативен съд, 1- ви състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната им жалба с вх. № 26923/26.02.2018 г. срещу разпореждане № 2493 от 22.01.2019 г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на частни жалби въззивният съд не е приложил подхода на пълен въззив и не е изследвал приложението на процесуалните норми, макар да е бил сезиран с редовна частна жалба. Отклонявайки се от своите задължения и правомощия съдът е засегнал правото на жалбоподателите на достъп до правосъдие. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред Софийския градски съд са предявени искове от И. И.“ ЕООД и И. А. И. срещу Софийския районен съд с правно основание чл. 4, § 3 от Д.. С разпореждане от 18.12.2018 г. на ищците са дадени указания да посочат цената на предявените искове. След уточнителна молба от 21.01.2019 г. с разпореждане № 2493 от 22.01.2019г. на Софийския градски съд исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания за внасяне на държавна такса. Срещу това определение е подадена частната жалба с вх. № 26923/26.02.2018 г., която е оставена без разглеждане като недопустима с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1355 от 18.04.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1912/2019 г. на Софийския апелативен съд. Въззивният съд е приел, че атакуваният съдебен акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Константна е практиката на ВКС, според която разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада сред посочените в ал. 1 на чл. 274 ГПК съдебни актове, а е определение по движение на делото. То не прегражда по-нататъшното развитие на процеса, а осигурява законосъобразното му протичане. Законът не предвижда изрично и такова разпореждане да подлежи на обжалване с частна жалба. По правилността на разпореждането ще се вземе становище в случай на обжалване на последващо определение за връщане на исковата молба, респективно - за прекратяване на производството. Като е съобразил изложеното обосновано и законосъобразно Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 26923/26.02.2018 г. срещу разпореждане № 2493 от 22.01.2019 г. на Софийския градски съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.