Определение № 20 от 26.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 70/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 10.01.2017г. на зам.председател на Окръжен съд- Плевен по чнд № 897/2016г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като ОС- Плевен не може да образува състав. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по чнд № 897/2016г. по описа на ОС - Плевен е образувано на осн. чл. 243, ал.4 от НПК по жалба на Н. В. К. срещу постановление от 03.11.2016г. на ОП – Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 80/2015г. С отделни актове, в периода от 14.11.2016г. до 09.01.2017г., всички съдии от състава на съда са се отвели на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК от разглеждане на делото, предвид обстоятелството, че пострадалата Н. Китова е служител в ОС- Плевен, с когото са в служебни и/или лични взаимоотношения. Върховният касационен съд счита, че с оглед невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Окръжен съд - Ловеч, който географски е разположен в близост до ОС – Плевен. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,