Определение № 207 от 09.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2795/2017 г.

Постъпила е молба на ищеца Ц. П. с искане за оттегляне на постановеното по делото определение по чл. 248 ГПК, обосновано с доводите, че неправилно съдът е приел за недоказано извършването на разноски (заплащане на адвокатско възнаграждение) в касационното производство от страна на ищеца. Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. Касационното производство е образувано по жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в осъдителните му части. С определение от 06.07.2018 г., постановено по чл. 288 ГПК, касационно обжалване не е допуснато, като в полза на ищеца разноски не са присъдени поради липсата на писмени доказателства за направени във връзка с касационното производство разноски. С молба от 02.08.2018 г. ищецът е поискала допълване на определението по чл. 288 ГПК по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение с определение № 255/22.11.2018 г., чието оттегляне се иска с молбата на ищеца от 17.01.2018 г. Молбата за оттегляне е неоснователна. Въпросът за отговорността за разноските в касационното производство е окончателно решен с необжалваемото определение от 22.11.2018 г. Последното слага край на производството в тази част и поради това не подлежи на оттегляне – доколкото съгласно чл. 253 ГПК оттегляеми са само определенията, които не слагат край на делото. С тези мотиви съдът