Определение № 2679 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3974/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Б. К., в качеството й на назначен особен представител на ответника А.-Н. Н. С., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1509/27.03.2025г., в частта относно разноските посредством определяне на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, което да бъде изплатено от бюджета на съда. Молбата е основана на твърдения, че адвокатът е назначен като особен представител на непълнолетната страна от първата инстанция за всички съдебни инстанции до приключване на делото и правомощията му не са били прекратени. В отговор на искането касационният жалбоподател Д. Н. С., чрез процесуален представител адв. П. Т. изразява становище за неоснователност на молбата и отправя искане за отхвърлянето й. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. С протоколно определение от п.с.з. от 12.04.2022г. Софийски градски съд е установил, че ответницата А. – Н. Н. С. е [дата на раждане] и е непълнолетно лице, действащо съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК лично и със съгласието на родителя си. Единственият родител в случая е ищец по делото, поради което и при противоречие в интересите на представител и представляван приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 от ГПК. С определение от 11.05.2022г., съдът е назначил адв. Б. К. като особен представител на ответницата. В Уведомително писмо изх. № 91/18.04.2022г. от САК – София изрично е посочено, че защитата не е по Закона за правната помощ. А. – Н. Н. С. навършила пълнолетие на 23.02.2023г. По подадена от адв. Б. К. въззивна жалба против решението на СГС, с разпореждане от 05.10.2023г. администриращият съд определил възнаграждение на особения представител в размер на 1000 лева. РКО за сумата въззивният съд е постановил да се издаде в с.з. от 15.04.2024г. При това развитие на производството, молбата за определяне на възнаграждение на молителя в качеството му на особен представител се явява неоснователна. Адв. Б. К. е назначена като особен представител на непълнолетната ответница по делото на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК. Систематично, мястото на уредбата на това особено процесуално представителство в ГПК е непосредствено след тази на процесуалната дееспособност – чл. 28 от ГПК. В чл. 28, ал. 2 от ГПК е уредена ограничената процесуална дееспособност на непълнолетните и ограничено запретените относно всички граждански дела, извън тези, по които разполагат със специална процесуална дееспособност /чл. 28, ал. 3 от ГПК/. За валидността на процесуалните действия, предприети лично от ограничено дееспособния непълнолетен в тези случаи е нужно те да бъдат одобрени от неговия родител. При установено по делото противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК и чл. 129, ал. 2 от СК. В случая представителството на особения представител на ответника е възникнало с акта на първоинстанционния съд и е било прекратено по силата на закона на 23.02.2023г., когато А. – Н. Н. С. е навършила 18-годишна възраст, придобила е пълна способност чрез своите действия да придобива права и да се задължава на основание чл. 2 от ЗЛС. С това е отпаднало противоречието в интересите на срещупоставените страни по делото по чл. 29, ал. 4 от ГПК, както и предпоставките на учреденото особено процесуално представителство. Въззивният съд не е констатирал прекратяването на особеното представителство. Неправилно в определение от 10.01.2024г. е приел, че назначеният особен представител на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК е във връзка с чл. 23, ал. 1 и чл. 21, т. 2 от ЗПрП и чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт и неговите правомощия не са прекратени съгласно чл. 98 от ГПК. Този порок не се е отразил на надлежното сезиране на този съд с оглед личното явяване на А.-Н. Н. С. в проведеното открито съдебно заседание на 15.04.2024г. и заявената лична позиция на страната по спора. Пред касационната инстанция с разпореждане от 06.03.2025г. е предоставена възможност на адв. Б. К. да представи в определен срок доказателство за надлежно учредена представителна власт – пълномощно по чл. 33, изр. 1 от ГПК, подписано от страната. Даденото указание не е изпълнено. В Определение № 1509 от 27.03.2025г. съставът на касационната инстанция е приел, че депозираният от адв. Б. К. отговор на касационната жалба е при липса на надлежна представителна власт с оглед навършеното пълнолетие на страната, която след указана нередовност на процесуалното действие не е отстранена. Посочил, че на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК счита процесуалното действие за неизвършено. Приел, че искането за определяне на възнаграждение за касационна инстанция е неоснователно поради липса на процесуалните представки за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК. Към молбата за изменение на това определение не е представено доказателство за надлежно учредена представителна власт на адв. Б. К., нито за действително извършен от страната разход под формата на платено адвокатско възнаграждение с данни за неговия размер. Ето защо искането за присъждане на разноски е недоказано по основание и размер. По изложените съображения молбата за допълване на определението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение