Решение № 2871 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. Х., чрез адв. К. Кирев, против решение № 8194/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1724/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС Хасково), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5042/09.10.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет(МС), с което на касатора е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че причините да напусне страната имат личен, икономически, социален и битов характер. Иска решението да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба по съображения, развити в открито заседание, като представя писмени доказателства – един брой писмена справки за актуалното състояние в Сирийската Арабска Република. Моли решението да се остави в сила. Не претендира разноски. Участващият в производството прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. А. Х., гражданин на Сирийската Арабска Република, против Решение № 5042/09.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 23.07.2024 г. и на 30.07.2024 г. К. А. Х. гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Идлиб, с етническа принадлежност: [заличен текст], по вероизповедание [заличен текст], семейно положение: неженен, е поискал международна закрила в Република България. След покана от 31.07.2024 г. с жалбоподателя е проведено интервю на 01.08.2024 г. На 02.08.2024 г. е съставен констативен протокол, че жалбоподателя не се е явил за провеждане на интервю. С решение № 10068/25.09.2024 г. на зам. председателя на ДАБ при МС е прекратено производството по отношение на К. А. Х. за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на жалбоподателя на 10.11.2024 г. С нова молба от 07.08.2025 г. чуждият гражданин е поискал да се възобнови производството за международна закрила в Република България. На 07.08.2025г. е било проведено интервю с К. А. Х. в присъствието на преводач. Видно от протокола за проведено интервю, чуждият гражданин сочи, че е роден и живял в [населено място]. Имал брат в Германия, който бил там от три години. Напуснал Сирия през 2018 г. и нелегално влязъл в Турция. В Турция живеел в гр. Истанбул и работел като шивач. В България бил от година и два месеца, като веднага след влизането си в страната от Република Турция бил задържан. Твърди, че бил подал молба за закрила в Турция и имал издаден кимлик. Стигнал до Германия, където също бил подал молба за закрила, но му отказали и го депортирали. Заявява, че родителите му в Сирия живеели в [населено място], в област Идлиб. В Сирия не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Не сочи да е служил като войник в армията и да е бил търсен за това, а и той е напуснал Сирия на 16 г. Бил завършил начално образование. Твърди, че е напуснал Сирия заради войната, като в момента, в неговата област Идлиб, където е семейството му, било спокойно и нямало военни действия и сражения. Не иска да се връща в Сирия, защото ситуацията била още неспокойна. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е счел за правилни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и за липса на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е посочил, че в бежанската   история на чужденеца не са изтъкнати конкретни действия на преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, нито спрямо него са установени посегателства, чиято системност и мащаб да достигат до границата на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход. Първоинстанционният съд след обстоен анализ на представената по делото справка № МД-02-528/30.09.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ е приел, че обществено политическото положение в Сирия се подобрява. Посочил, е че съгласно бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г. се посочва, че към 25.09.2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си. При така установеното от фактическа страна, решаващият съд е направил извод от правна страна, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. При така изложените доводи, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число и относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи, както и с информацията от предоставената справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската Арабска Република, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в приетите като доказателства източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Според данни от справките за Сирия, неоспорени от касатора, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад, огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съда) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Още повече, като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че „колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат, поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила“ (тоест хуманитарен статут). При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, акта на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а постановеното от административния съд решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилно. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа „non-refoulement“, установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата обстановка в Сирия, в контекста на изложената от чуждия гражданин бежанска история, като правилно е приел, че по отношение на чуждия гражданин не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че съвкупната преценка на бежанската история на чужденеца сочи желанието му да емигрира по икономически причини, а не за да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. По изложените съображения решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение