Определение № 327 от 30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1-во, предл. 1-во вр чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба. на Б. Я. М. срещу определение № 343 от 02.11.2017 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 231/2017 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на определение № 253 от 17.07,.2017 г. по същото дело, в частта за разноски Иска се отмяна на обжалваното определение с довод за нарушаване на чл. 81 ГПК. Сочат се като неправилни изводите на апелативня съд, че когато при инстационен контрол съдът отменя акт и връща делото на долната инстанция за ново разглеждане, той не присъжда разноски за производството пред него с акта си. Подобно разбиране според жалбоподателя поставяло в неравностойно положение ишци и частни жалбоподатели и противоречало на принципа на равенство прокламиран в чл. 9 ГПК. Жалбата е постъпила в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд Разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на собственото си определение от 17.07.2017 г., в частта, с която е отказал присъждането на разноски, апелативният състав е приел, че макар да слага край на производството по частната жалба пред него като инстанция, възобновява висящността на производството пред Ямболски ОС с указание за допълнителни процесуални действия и правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК не може да намери приложение. Изтъкнато е ,че приключване на делото по см. на чл. 81 ГПК означава разрешаване на съответния материален или процесуален спор по същество било чрез потвърждаване на акта на по-долната инстанция, било чрез произнасяне по съществото на спора, след отмяна на акта на долната инстанция. В хипотезите когато по-горната инстанция след отмяна или обезсилване връща делото за ново разглеждане, разноските се присъждат едва при новото разглеждане което ще сложи край на спора. Приел е в крайна сметка, че може да се произнесе по искане за разноски само в хипотезата, при която би оставил без уважение частната жалба срещу връщането на частната касационна жалба, тъй като в този случай производството пред него ще е приключило Определението е правилно и законосъобразно, като изложените в него съображения изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС. Предмет на исканото изменение в частта за разноски с присъждане внесената от частния жалбоподател държавна такса в размер на 15 лева е определението, с което Бургаския апелативен съд е отменил като преждевременно разпореждането на Ямболския окръжен съд за връщане на постъпила и администрирана от този съд частна касационна жалба Преписката е върната на окръжния съд за произнасяне по отправена от страната молба за правна помощ и преценка с оглед изхода от произнасянето по тази молба,т.е за продължаване на действията по администрирането на частната касационна жалба. Така Бургаски апелативен съд не се е произнесъл с акт, чиито директни или индиректни последици поставят окончателно край на основния спор между страните по предявения от Б. М. срещу „Топлофикация София“ – ЕАД иск относно неистинността на представен по друго дело частен документ и по който пред Ямболския районен съд като първа инстанция е било образувано гр.д. № 1750/2016 г.Този спор продължава да е висящ Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приклюва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Под акт, с който приключва делото по смисъла на цитираната разпоредба, се разбира такъв, с който съответната инстанция разглежда спора между страните като го решава по същество или постановява акт, който има за последица прекратяването му. В този смисъл е и константната практика на ВКС ( в т.см. определение № 511 от 19.10.2016 г. на ВКС, II- ро т.о. по ч.т.д. № 2006/2016 г., определение№ 353 от 20.11.2014 г. на ВКС, I –во г.о. по гр.д. № 2299/2014 г.) Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,