Определение № 545 от 05.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по жалба на Р. Г. Й. срещу определение № 1915/13.07.2015 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2694/2014 г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на жалбоподателя, подадена по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на въззивно решение в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е присъдил в негова тежест разноските по делото, тъй като ответникът не е предявил своевременно искане за това, което личи от протокола за публичното съдебно заседание от 10.11.2014 г. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане по същество на молбата му по чл.248 от ГПК. Ответникът по жалбата не депозира отговор в срок. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащ акт на въззивен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото въззивният съд е установил, че решението е връчено на молителя Р. Й. на 22.01.2015 г. /стр. 89 по описа на съда/, а молбата за изменението му е подадена няколко месеца по-късно – на 14.05.2015 г. Ето защо с обжалваното определение съдът е приел, че молбата е просрочена, поради което я е оставил без разглеждане. Изводът на въззивния съд съответства на фактите по делото и на приложимата правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК решението в частта за разноските подлежи на обжалване в срока за обжалване на самото решение, а ако то не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. В процесния случай срокът за допълване или изменение на решението в частта за разноските е едномесечен и следва да се брои от датата на връчване на съобщението, че решението е изготвено, което съответства и на правилото на чл. 283 ГПК за едномесечен срок за касационно обжалване на въззивното решение. Следователно процесуалното право на частния жалбоподател да иска изменение или допълване на решението в частта за разноските е преклудирано. След като това право вече не съществува, съдържащите се в частната жалба доводи по съществото на искането за изменение на решението не могат да бъдат обсъждани. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение