Определение № 4444 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2023 г.

Производството е по реда на чл. 253 ГПК. Постъпила е молба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, депозирана на основание чл. 253 ГПК, с искане съдът да измени постановеното от него определение № 2735 от 26.05.2026 г., постановено по настоящото гр. дело № 3859 по описа за 2023 г. на ВКС, с което е оставена без уважение молба вх. № 6995/06.04.2026 г. по чл. 282, ал. 5 ГПК, депозирана от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за освобождаване на внесената обезпечителна сума в размер на 33 826,63 лева, представляваща гаранция за поисканото спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение по в. т. д. № 284/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, като неоснователна. В молбата се излагат твърдения, че съставът на ВКС е допуснал грешка при преценка на въпроса от кой момент тече едногодишният срок по чл. 82 ГПК като е приел, че този срок е започнал да тече от 07.06.2024 г., когато е постановено определение № 2803 от 07.06.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 29.06.2023 г. по в. т. д. № 39/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив и е изтекъл на 07.06.2025 година. Излагат се съображения, че съставът на ВКС е допуснал грешка, като е приел, че едногодишният срок по чл. 82 ГПК е изтекъл преди направеното искане за освобождаване на внесената гаранция по делото. Моли съдът да измени постановеното от него определение като уважи подадената молба за освобождаване на внесената обезпечителна сума. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира, че подадената молба за оттегляне на определението е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 253 ГПК съдът може да оттегли определение, което не слага край на делото, поради настъпило изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, допуснати при постановяването му. При проверка на определение № 2735 от 26.05.2026 г., постановено по настоящото гр. дело № 3859 по описа за 2023 г. на ВКС, съставът на Трето гражданско отделение не констатира да е налице предпоставка от кръга на лимитативно изброените в чл. 253 ГПК, мотивираща оттегляне или отмяна на същото. С разпоредбата на чл. 253 от ГПК е дадена възможност на съда да изменя определенията, които не са обжалваеми и с тях не се приключва производството. Следователно, касае се до конкретни предпоставки - изменение на обстоятелства, грешка или пропуск, но същественото е, че видът на актовете, които попадат в хипотезата на чл. 253 от ГПК, е ограничен, тъй като става дума за такива, които са свързани с движение на делото. Определението, чието оттегляне се претендира чрез неговото изменение, макар и необжалваемо, не е определение по движение на делото, нито съдът е допуснал грешка в същото. Становището, възприето от съда в процесното определение, по въпроса от кой момент тече едногодишният срок по чл. 82 ГПК, е подробно мотивирано и съответства на последователната съдебна практика на ВКС – така определение № 3140 от 11.06.2026 година по гр. д. № 754/2024 г., определение № 2879 от 02.06.2026 г. по гр. д. № 3362 по описа за 2023 г. на ВКС; определение № 3309 от 17.06.2026 г. по гр. д. № 1267/2023 г. на ВКС, определение № 3077 от 10.06.2026 г. по гр. дело № 2235 по описа за 2023 на ВКС; определение № 3590 от 30.06.2026 г. по гр. д. № 99 по описа за 2023 година на ВКС, всички постановени по молба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 253 ГПК за уважаване на депозираната молба. Предвид изложеното, настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС