Решение № 4097 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2019 г.

Решение № 4097 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ренел Груп" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Белица, обл. Благоевград, ул. "Симеон Кавракиров" № 34, представлявано от управителя Н. Цецов, подадена чрез процесуалния представител адв. Я. Димитров от Адвокатска колегия – София, срещу решение № 423/01.03.2019 г., постановено по адм. д. № 24/2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 422 на Общински съвет – Белица, по протокол № 31 от проведеното заседание на 14.12.2017 г. По изложени в нея съображения касаторът моли ВАС да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което жалбата да бъде уважена. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитров, който заявява, че поддържа касационната жалба. Претендира направените по делото разноски за като представя списък съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Ответната страна – Общински съвет – Белица, редовно призована, не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище от председателя на ОбС – Белица, в което излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение с което да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Заинтересованата страна – Б. Динов – редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище изготвено от адв. Ц. Рангелова от Адвокатска колегия – Благоевград с което оспорва като неоснователна касационната жалба на дружеството, счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно поп подробно изложени съображения. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение на Административен съд - Благоевград. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски за които не прилага доказателства за тяхното заплащане както и списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Счита, че административният съд правилно е преценил за законосъобразна оспореното решение на Общински съвет - Белица, тъй като е издадено при наличието на законовите предпоставки на § 27, ал. 2 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и в случая административния орган е действал условията на обвързана компетентност, като е предоставил земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците с признато право на собственост. Счита за неоснователен довода на касационния жалбоподател относно незаконосъобразност на административния акт предвид липсата на правомощие за разпореждане с процесния имот, поради сключения договор за наем по отношение на същия поземлен имот. Намира, че решението на административния съд е правилно и обосновано и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. На първо място следва да се посочи, че касационната жалба не отговаря на изискванията а чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, поради което следва да се преценява нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК при осъществяване на касационен контрол. Последният е по прилагане на закона и в конкретния случай следва да се приеме, че решението е произнесено при точното му спазване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против решение № 422 на Общински съвет – Белица, по протокол № 31 от проведеното заседание на 14.12.2017 г., с което общинския съвет е дал съгласия за предоставяне на Общинската служба по земеделие /ОС3/ - гр. Белица, на проектен поземлен имот и с идентификатор 03504.312.356 по кадастралната карта на гр. Белица, представляващ нива от 15823 кв. м. в местността "Марена" за възстановяване на правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници. Твърденията в жалбата били, че оспореното решение е незаконосъобразно, за това, че оспорващото дружество е наемател на процесния имот по силата на договор за наем, сключен на 24.03.2014 г., както и че по отношение на този имот "Ренел Груп" ООД, е създало проект за отглеждане на 220 дка биологична шипка за което е одобрено финансиране. В тази връзка е изложило доводи, че решение № 19/13.02.2104 г. на общинския съвет с което е предоставен имота под наем е влязло в сила, което е отменено с оспореното решение № 422 от 14.12.2017 г. на Общински съвет – Белица и е следвало да се проведе се проведе процедура в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Въз основа на данните от представената по делото преписка, административното производство е започнало по искане, предявено по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ, с изх. АД -19-00-49/16.10.2017 г. от началника на Общинска служба по земеделие – гр. Белица, общинският съвет да се произнесе с решение за предоставянето на имот, придобит от общината по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. Чонков, бивш жител на град Белица, област Благоевград, описани в Решение № 673/15.03.1993 г. Административния съд е приел, че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена и административният акт е издаден съответствие на приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав възприема изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган е в съответствие с приложимия материален закон и по-конкретно на § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Според посочената разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или съдебно решение и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от службата по геодезия, картография и кадастър. В този случай административният орган /ОбС/ е длъжен да се съобрази с наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за предоставяне на процесните имоти на наследниците на Б. Чонков, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Статутът на имотите, включени в списъка земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, предадени на общината и одобрени като такива със заповед на директора на съответната ОДЗ, сочи, че същите са предназначени да послужат именно за предоставяне на правоимащи лица в реституционно производство. Претендираната незаконосъобразност на решението на колективния административен орган с оглед сключения договор за наем от "Ренел Груп" ООД по отношение на процесния поземлен имот е неоснователно. Разпоредбата на чл. 99 от АПК, на която се позовава касационния жалбоподател не намира приложение за случая, защото възобновяването на производството по издаване на ненормативни /индивидуални и общи/ административни актове е процесуален способ в едно отделно и последващо административно производство, когато при издаването му е било нарушено някое от изискванията за законосъобразност /чл. 99, т. 1, 5, 6 и 7 от АПК/ или когато по причини, независещи от административния орган и страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно установени /чл. 99, т. 2, 3 и 4 от АПК/. В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 99, т. 1-7 от АПК, тъй като с оспореното решение № 422 на Общински съвет – Белица, по протокол № 31 от проведеното заседание на 14.12.2017 г. не е поставен отново за разглеждане материалноправния въпрос – предмет на приключилото административно производство с Решение № 19 по Протокол № 2 от 13.02.2014 г. на ОбС – Белица по силата на което на касационния жалбоподател са предоставени общински имоти под наем, част от които е и имота предмет на обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 228 АПК претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По отношение на претендираните от ответната страна разноски, настоящия състав на Върховния административен съд намира за неоснователни, предвид липсата на приложени доказателства да са били извършени такива, към изготвено от председателя на Общински съвет – Белица писмено становище. Претендираните за присъждане на съдебни и деловодни разноски от процесуалния представител на заинтересованата страна следва да бъдат оставени без уважение. За да се присъдят разноски е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1. да са своевременно поискани и 2. да са доказани по основание и размер. В конкретния случай искането за присъждане на съдебните разноски е направено в постъпилото писмено становище изготвено от адв. Рангелова, към което не са представени никакви доказателства да са сторени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение