Определение № 1691 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Вами-ко“ ЕАД, гр. София против определение № 3253 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1971/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на дружеството против писмо изх. № 63-00-1839/ 17.10.2023 г. на кмета на община Приморско е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като писмото представлява индивидуален административен акт, с който се отказва да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП- ПЗ за УПИ III, кв.33 по плана на гр. Приморско и подлежи на съдебен контрол. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че подадената от „Вами-ко“ ЕАД, гр. София жалба против писмо изх. № 63-00-1839/ 17.10.2023 г. на кмета на община Приморско е недопустима, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Писмото е издадено в хода на административно производство, образувано по заявление на дружеството, с искане да се разреши изработване на изменение на ПУП- ПЗ за УПИ III, кв.33 по плана на гр. Приморско и с него кметът на община Приморско дава указания на заявителя да представи допълнителни доказателства, като го уведомява, че до изпълнение на указанията производството ще бъде без движение. С оглед съдържанието на писмото, административният съд правилно приема, че същото представлява волеизявление на органа по чл. 5в, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 30, ал. 2 АПК, тъй като с него на заявителя са дадени указания за представяне на допълнителни документи. Според изричния текст на чл. 21, ал. 5 АПК това волеизявление не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Следователно правилно е прието, че подадената срещу писмото жалба се явява недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Възраженията на жалбоподателя срещу дадените от административния орган указания не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Тези доводи могат да бъдат разгледани при оспорването на последващия акт на административния орган за прекратяване на производството на основание чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ, респ. при обжалване на отказ на органа, ако такъв бъде постановен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,