Определение № 3355 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. С. Р. против част от определение № 204/03.02.2026 г., постановено по адм.д. 58/2026 г. по описа на Административен съд-Шумен (АС-Шумен). Частният жалбоподател обжалва определението в частта, с която му е отказано предоставяне на правна помощ като твърди, че казусът е с висока фактическа и правна сложност. Аргументира се с наличието на трудовоправни и наказателноправни аспекти на случая, включително висящност на друго съдебно производство пред Софийския районен съд. Ю. Р. заявява, че не разполага с нужните правни познания и юридически опит, а и изложените обстоятелства за други спорове възпрепятстват правото му да организира своята лична защита. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд-Шумен е приел, че искането на Ю. С. Р. за предоставяне на правна помощ не отговаря на условията за уважаването му, предвидени в Закона за правната помощ (ЗПП), защото характерът на производството и интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по конкретното дело. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно първата инстанция е приела за неоснователно искането на Ю. С. Р. за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 2 от ЗПП. В случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП - процесуално представителство за предвидена в закон задължителна адвокатска защита. Съответни на закона и съдебната практика са мотивите, според които исканата правна помощ следва да се откаже, защото предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето. Именно съобразно установените релевантни обстоятелства по делото предоставянето на правна помощ на Ю. С. Р. по конкретното дело, при което е приложим принципа на служебното начало и е проведено производство пред Комисията за защита на личните данни, в което първоначално са събрани ангажираните от страните доказателства. При тази преценка не без значение е и установеният в АПК принцип за служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК). Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че като е достигнал до извод, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставяна безплатна правна помощ АС-Шумен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение. Съображенията на Ю. С. Р., изложени в частната му жалба не обуславят различен извод, защото основно се отнасят към други висящи или потенциално висящи съдебни производства, а не за това по адм.д. 58/2026 г. по описа на АС-Шумен, а и демонстрират наличието на правни знания, за чието придобиване по делото се намират и писмени доказателства. По изложените съображения, Върховният административен съд