Определение № 488 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 30/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 2912/04.11.2025г. по гр.д. № 832/2022г., с което РС-Кърджали на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал четири броя молби (жалби) за отмяна на влязло в сила решение № 202/22.04.2024 г. по същото дело. Разпореждането се обжалва от С. К. И. с довод, че е незаконосъобразно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че жалбата е с допустим предмет, подадена е от легитимирана страна и при спазване на срока по по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната допустимост и редовност, а разгледана по същество е основателна. Съображения: Жалбоподателят С. К. И. е подал четири броя молби с входящи номера 8168/14.07.2025г., 7540/30.06.2025г., 7539/30.06.2025г. и 7715/03.07.2025г. - всички по входящия регистър на РС-Кърджали. С разпореждане № 2694/14.10.2025г. по делото администриращият/първоинстанционният съд е констатирал, че във всички молби се прави оплакване във връзка с влязлото в сила определение № 2140/29.04.2025 г. по дело № 4771/2024 г. на ВКС, IV-то ГО, като се изразява несъгласие с недопускането до касационно обжалване на решение № 106/7.08.2024 г. по гр.д. № 133/2024 г. на Окръжен съд Кърджали, както и относно неуважаването на исковата претенция за обезщетение от трудова злополука, като в молба вх. № 7715/03.07.2025 г. се иска изпращане на делото на ВКС. В тази връзка е приел, че молбите/жалбите не отговарят на изискванията за редовност и предоставил възможност на жалбоподателя да уточни какво искане прави във връзка с изложеното: 1/ по чл. 303 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 202 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 832/2022 г. на Районен съд – Кърджали или друго, 2/ ако прави искане за отмяна на посоченото влязло в сила съдебно решение, да уточни: в коя част иска да бъде отменено решението и да посочи на кое от основанията за отмяна, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, се позовава. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 16.10.2025г. В изпълнение на указанията, жалбоподателят депозира три броя молби с входящи номера съответно 11491/17.10.2025г, 11616/21.10.2025г. и 11741/24.10.2025г., всички по входящия регистър на РС-Кърждали. С обжалваното разпореждане, РС-Кърджали приел, че във всички молби се прави искане по същество за уважаване на исковата претенция за обезщетение във връзка с претърпяна трудова злополука без да се конкретизира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Счел също да не са представени доказателства, че указанията на съда са изпълнени в срок, поради което върнал като нередовни молбите за отмяна на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че чл. 306 ГПК обосновава компетентност на първоинстанционния съд да администрира подадената молба за отмяна на влязло в сила решение. Препращащата разпоредба не обосновава неговата компетентност да върне молбата след преценка, че въпреки дадените указания тя не съдържа твърдения, обективно годни да осъществят някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение. Чл. 307, ал. 1 ГПК поставя преценката в компетентност единствено на Върховния касационен съд и му вменява задължението да постанови резултата от нея в нарочен акт (определение) в закрито съдебно заседание. Тази теза се подкрепя и от мотивите към т. 10 на ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна, може да се обжалва пред Върховния касационен съд на основание чл. 306, ал.2 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства обаче е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. В този смисъл щом молителят дори формално е предприел действия за отстраняване на констатираните нередовности в указания му срок, администриращия съд е длъжен да изпрати делото на ВКС за преценка досежно съдържанието й вкл. за наличие/отсъствие на мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. Гореизложеното налага извод, че връщайки молбите с констатация, че молителят не е обосновал нито едно от основанията за отмяна, администриращият съд неправилно е приложил процесуалния закон. Разпореждането подлежи на отмяна, а делото на връщане за довършване на процедурата по администриране.