Определение № 117 от 08.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 319 от 13.01.2016 г. на Г. С. Г., чрез процесуалния му представител адвокат Д. Х. Д. с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК относно определение № 1206 от 16.12.2015 г. по гр.дело № 3840/2014 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение. Ответникът по молбата – Професионална гимназия по електроника „А.С.П.“, [населено място] не представя становище. Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна поради следните съображения: С определение № 1206 от 16.12.2015 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 106 от 08.04.2014 г. по гр.дело № 212/2014г. на Великотърновски окръжен съд, като съобразно изхода на делото, представеното доказателство за извършването на разноски – договор за правна защита и съдействие и представения списък на разноските, касаторът е осъден да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в касационното производство, за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1670 лв. Молителят поддържа становище за прекомерност на присъденото възнаграждение, като е посочил две съображения - в производството не бил „поставен на контрол иск, предполагащ голяма фактическа и правна сложност” и не се достигнало до разглеждане на делото по същество. Първото съображение не е обосновано, като не са изложени доводи в негова подкрепа. В конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита е предоставена по правен спор, който се характерезира с фактическа и правна сложност – фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане по делото, а правната сложност произтича от преценката за наличието на основания за допускане на касационен контрол, предпоставяща обсъждане на сложни по естеството си правни въпроси, чрез разглеждане на правни разрешения във въззивното решение и приложената практика. Другото съображение, изложено в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК също така не релевира довод по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като изменението размера на разноските е обусловено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от други критерии, а в настоящия случай преценката за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото не дава основание за определяне на разноските в по – нисък размер. Касационният съд намира, че при липсата на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските се дължат с оглед изхода на делото в техния действителен размер, който е в размер на присъдената сума. С оглед на всичко изложено по- горе следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. Поради това молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,