Определение № 7864 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК Делото е образувано по жалба на Сдружение на собствениците на сграда в гр. София, район „Студентски“,[жк], [адрес]вх.“А“, чрез Председателя на Управителния съвет на сдружението,БУЛСТАТ176819537, с административен адрес: гр. София ,[жк], бл.103, вх.„А „ ап.8, чрез адв. И. Луканов, обжалва Разпореждане №16587/ 15.05.2025г., постановено по адм.д.№2644/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което разпореждане е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на Определение №14826/ 30.04.2025г. в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. в полза на Столична община, район „Студентски“. Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със закона и установената съдебна практика. Според жалбоподателя съдът неправомерно е приел, че на основание отговора на частната жалба на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение, въпреки липсата на представено оригинално пълномощно от упълномощителя в цитираното заседание. Изтъква, че юрисконсултът е в трудово правоотношение и извършва процесуални действия съгласно трудовия договор, по който получава възнаграждение за извършената дейност в работно и извънработно време, а не допълнително възнаграждение по конкретното дело в закрито заседание. Намира, че съдът недопустимо фаворизира и проявява пристрастие в полза на ответника като приема, че не е необходимо представяне на списък по чл.80 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при положение, че няма други направени разноски. Аргументира се, че нова е в противоречие с трайната съдебна практика, която изисква представяне на доказателства за реално извършени разходи, включително списък на разноските. Твърди, че в случая съдът не е отчел и разпоредбата на чл.143,ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс, според която на ответника не се дължат разноски, когато е дал повод за образуване на делото. Според жалбоподателя именно такова поведение е налице в случая – ответникът не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение №5056/25.07. 2023г. по адм.д.№4465/2023г. по описа на АССГ, което е директния повод за това съдебно производство. За жалбоподателя обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и поради това, че ответната страна не е представила доказателства за юридическа правоспособност на лицето, извършило процесуалната защита, както и че липсват документи, удостоверяващи действително направени разходи. Подчертава, че съгласно чл.80 от ГПК - страната ,която претендира разноски, трябва да представи списък на разноските до приключване на последното заседание- не в закрито такова. Сочи, че делото е разгледано в закрито заседание и юрисконсултът не е участвал реално, и съдебната защита не е осъществена чрез процесуално действие в съдебна фаза и в този случай няма реално положен труд, който да обоснове възнаграждение по чл.78 от ГПК. Позовава се на практика на Върховен касационен съд, съобразно която правото на присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК е обусловено от наличие на юридическа правоспособност на лицето, извършило правната защита. Подчертава, че в настоящия случай лицето, ответната страна не е представила доказателства, че лицето, извършило процесуалната защита, притежава юридическа правоспособност, нито са представени документи, удостоверяващи извършени разходи. Акцентира, че съобразно Тълкувателно решение №13/2010г. по т.д.№5/2009г. на Върховен административен съд, т.11 претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответния съд. Намира, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение би представлявало неоснователно обогатяване на административния орган, тъй като правната защита е осъществена от служебен юрисконсулт, за когото не са направени допълнителни разходи. С тези доводи се иска от Върховен административен съд да постанови съдебен акт, с който за отмени Разпореждане –16587/15.05.2025г., постановено по адм.д.№2644/2025г. по описа на Административен съд –София град, да се уважи молбата на сдружението по чл.248,ал.1 от ГПК и се отмени частта от Определение №8713/13.03.2025г., с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. в полза на Столична община – район „Студентски“, да се приеме, че в случая не са налице законовите предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение поради това, че липсва представен списък на разноските и доказателства по чл.78 и чл.80 от ГПК, че делото е решено в закрито заседание, че няма реално участие на юрисконсулт, че не е представено удостоверение за юридическа правоспособност на юрисконсулта, че поведението на ответника е провокирало завеждане на делото поради неправомерно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, както и поради това, че е налице хипотезата на чл.143,ал.3 от АПК, което изключва основанието за присъждане на разноски в полза на административния орган. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, в състав на трето отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Разпореждане№16587/15.05.2025г., постановено по адм.д. №2644/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което тричленен състав на първоинстанционния съд е оставил без разглеждане частна жалба №11579/12.05.2025г. от Сдружение на собствениците в сграда в гр. София, район „Студентски“,[жк],блок 103, вх.“А“ и вх. „Б“, представлявано от управителя А. Ц. А.. Съдът се е мотивирал, че определението №14826/30.04.2025г., с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Определение №8713/13.03.2025г. в частта му за разноските по аргумент от чл.248,ал.3, изречение второ от ГПК не подлежи на обжалване и не попада в обхвата на чл.229 от АПК, тъй като не прегражда по – нататъшното развитие на производството. Определение №14826/30.04.2025г. по адм.д.№2644/2025г. по описа на Административен съд – София град е постановено в производство по чл.248, от ГПК във вр. с чл.236,чл.228 и чл.144 от АПК, като съдът е оставил без уважение молбата на Сдружение на собствениците на сграда в гр. София, район „Студентски“,[жк] [адрес]вх.“А“ и вх. „Б“, представлявано от управителя А. Ц. А. за изменение на постановеното Определение№8713 от 13.03.2025г. в частта му за разноските. С Определение №8713/13.03.2025г., постановено по адм.д.№2644/2025г. по описа на АССГ, съдът е оставил в сила разпореждане №3791 от 05.02.2025г. по адм.д.№13023/2024г. по описа на АССГ и е осъдил Сдружение на собствениците на сграда в гр. София, район „Студентски“, [жк] [адрес]вх.“А“ и вх. „Б“, представлявано от управителя А. Ц. А., да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. При така приетото за установено Върховният административен съд, трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение изцяло споделя аргументите на АССГ, че не съществува правна възможност за обжалване на постановеното в производство по чл.248 от ГПК определение. След като законодателят не e предвидил правна възможност така постановеното разпореждане да бъде обжалвано, то правилно и обосновано тричленният състав на АССГ е оставил без разглеждане частна жалба №11579/12.05.2025г. от Сдружение на собствениците на сграда в гр. София, район „Студентски“, [жк] [адрес]вх.“А“ и вх. „Б“, представлявано от управителя А. Ц. А., мотивирайки се, че посоченото определение по аргумент от чл.248,ал.3 от ГПК не подлежи на обжалванe, защото не попада в обхвата на чл.229 от АПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството. След като оспорвания съдебен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, с произтичащите от това правни последици Що се отнася до развиваните в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради неправомерно присъждане на юрисконсултско възнаграждение, проява на пристрастност на съда при постановяване на акта му, недължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсултът осъществява функциите си по трудово правоотношение, за липсата на доказателства за юридическа правоспособност на процесуалния представител на ответника, за непредставяне на списък за разноските – са доводи, които страна е следвало да развива и поддържа в производството по чл.248,ал.1 от ГПК. Тези доводи за изцяло ирелевантни в настоящето производство, поради което съдът не следва да ги обсъжда. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав