Определение № 5744 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ш. М., гражданин на Египет, с процесуален представител адвокат Бързаков срещу определение №3737 от 29.01.2026г., постановено по административно дело №13572 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което определение оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу отказ по заявление от 24.08.2025г. за издаване на виза тип „Д“, издаден от завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Кайро, Египет, на лицето, както и производството по делото е прекратено. Твърди се неправилност на определението и се иска неговата отмяна по изложени мотиви и доводи в частната жалба. Иска се да се върне делото за разглеждане по същество. Постъпило е становище по така подадената частна жалба от консулско длъжностно лице в консулството на Република България в Кайро, Египет, от 18.05.2026г. В представеното становище се поддържа правилност на постановеното определение, неоснователност на оплакванията и се иска съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид твърденията в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд, по жалба на чужденеца е бил отказ за издаване на виза тип „Д“, по заявление от 24.08.2025г., издаден от завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Кайро, Египет по заявление на лицето. Съдът е приел, че посоченото нарушение на разпоредби на Европейската конвенция по правата на човека, било за нарушение на правото му на образование, което счита, че не се обхващало от ЕКПЧ, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото предвид разпоредбата на чл.10а ал.4 от Закона за чужденците в Република България. Определението е неправилно. Постановено е в несъотвествие с процесуалния и материалния закон – Административнопроцесуалния кодекс и Европейската конвенция за правата на човека и Закона за чужденците в Република България. Видно от жалбата на лицето същият е обжалвал процесния отказ за издаване на виза „Д“ като първоначално е посочил само принципно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. След дадени от съда указания с разпореждане №719 от 7.01.2026 година, изрично на е посочил чл.2 от Протокол 1 към ЕКПЧ – право на образование. Следователно за него не съществува забраната на чл.10а ал.4 от Закон за чужденците в Република България – тъй като се е позовал на такова нарушение на посочените разпоредби, отказът категорично подлежи и на съдебен контрол. Законът не изисква конкретно мотивиране и подробно обосноваване на цитираните нарушения, независимо от това такива са и направени в жалбата пред първоинстанционния съд. Изясняването на въпроса относно засягането на права по смисъла на чл. 8 от Конвенцията е по съществото на спора. Законодателят не е поставил изискване в съдържанието на жалбата да се сочи конкретна разпоредба на ЕКПЧ, достатъчно е само лицето да претендира засягане на такова право. По смисъла на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ, за да е допустимо оспорването пред съда на отказ за издаване на виза по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ, е достатъчно жалбоподателят да претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека, а не вече да е доказал наличието на такива. Това следва да се установи след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, посредством събиране на относими към производството доказателства и е от значение за основателността на жалбата, а не за нейната допустимост. Разсъжденията, които е правил първоинстанционния съд се отнасят по спора по същество и не представляват основание за прекратяване на производството и достъп до правосъдие в Република България. По тях следва да се произнесе с акта по същество. На чужденеца по Закона за чужденците в република България се полага съдебен контрол върху оспорваните от него административни актове. Цитираните в определението съдебни актове не касаят идентични случаи. Следва да се отбележи, че са постановени и съдебни актове в обратната теза, застъпвана в настоящето определение, но в конкретиката на всеки един казус и за всяка една посочена жалба. Не е налице правен спор относно приложимите разпоредби, а как се приема подадената жалба пред първата инстанция. Разпоредбата на чл.10а ал.4 от Закона за чужденците в Република България не въвежда допълнително стесняване на възможностите на жалбоподателите – чужденци, само поставя изричното изискване да има позоваване на нарушения на Конвенцията за правата на човека, каквито в настоящия случай са налице. Определението следва да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение