Определение № 120 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4098/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по молба на В. В. К., чрез адв. Д. К. от АК – С., за изменение на свое определение № 24/25.01.22022 г., постановено по частно гр.д. № 4098//2021 г. в частта за разноските. Насрещната страна В. К. С. възразява, че разноските, направени в обезпечителното производство, се присъждат при произнасяне на решението по обезпечения спор според резултата по него. Определението е обявено на 25.01.2022 г., молбата е подадена на 26.01.2022 г. и е в срок; изхожда от легитимирана страна и е допустима, но неоснователна. Определението на Върховния касационен съд е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по частна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивна частна жалба на В. В. К. срещу първоинстанционно определение по чл. 390, ал. 1 ГПК. Съставът на ВКС в своето определение по чл. 274, ал. 2 ГПК е отменил обжалвания съдебен акт и е върнал делото на апелативния съд за произнасяне по въззивната жалба. При този резултат, няма как съставът на ВКС да се произнесе по разноските. Освен това, спорът е във връзка с допуснато обезпечение по бъдещ иск, при непроверени данни за висящо исково производство по обезпечения иск. Апелативният съд, на когото е върнато делото, за да се произнесе по въззивната частна жалба, трябва да провери дали действително е предявен искът, който е обезпечен с определение по чл. 390 ГПК от СГС, съответно на какъв етап е развитието на производството по него, а и такива указания са дадени от касационната инстанция. Ако исковото производство е висящо, разноските, сторени по повод обезпечението, следва да се присъдят с акта, който туря край на исковото производство, съобразно резултата по него, съгласно чл. 78 ГПК. При положение, че исковото производство не е висящо – не е предявен искът, обезпечен по чл. 390 ГПК, или образуваното производство е прекратено, или има постановено влязло в сила решение, само тогава сторените в обезпечителното производство разноски във всички инстанции следва да се присъдят отделно, но както стана ясно, в случая, това не е касационният съд по настоящото дело. В заключение, молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение