Определение № 3310 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 782/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от страна в производството Д. С. З., чрез пълномощник адв.Г. А., с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл.274, ал.2 ГПК с № 634 от 05.04.2023 г. с произнасяне относно разноските на тази страна. С молбата се иска присъждане на направените от З. в производството, каквото искане е направила с отговора на частната жалба, но в горепосоченото определение липсвало произнасяне по това искане, а по отношение спазване на срока по чл.248, ал.1 ГПК твърди, че поради несъобщаване на определението и проблеми със съвместимостта на различните системи за електронна информация не е могла да се запознае със съдържанието на определението. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Определението по делото е такова по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, с което е осъществен инстанционен контрол върху прекратително определение на друг състав на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащите определения, когато са постановени от състав на ВКС, подлежат на еднократен контрол за законосъобразност пред друг състав на касационния съд. С произнасянето на последния, инстанционният контрол за законосъобразност върху постановения акт се изчерпва. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което това определение влиза в сила от датата на постановяването му, в случая това е 05.04.2023 г. и от тази дата тече срока по чл.248, ал.1 ГПК за искането за неговото допълване или изменение в частта за разноските, и изтича съответно на 05.05.2023 г. Молбата на Д. З. е подадена на 24.07.2023 г., т.е. след изтичане на 1-месечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Определението на касационната инстанция по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК не подлежи на обжалване, законът не е предвидил съобщаването на такъв акт на страните, поради което страните сами следва да се погрижат да узнаят съдържанието му. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклузивен и по отношение на окончателните актове на съда същият тече от датата на постановяването им, а не от датата, на която заинтересованата от изменението страна е узнала за тях, поради което доводите на молителя за причинала да не узнае за съдържанието на определението на ВКС не следва да бъдат обсъждани. Молбата следователно като подадена след изтичане на посочения в чл.248, ал.1 ГПК срок, е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, като по тази причина не следва да се извършват последващи действия по нея по чл.248, ал.2 ГПК. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия