Определение № 1883 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2025 г.

Производството е по реда на чл. 309 ГПК вр. чл. 282 ГПК. Образувано е по искане на „Совтранс Ауто“ ЕООД, [населено място] за спиране на основание чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282 ГПК на изпълнението на влязлото в сила решение №1155/19.08.2022г., постановено по гр. дело №20221000500005 по описа на Апелативен съд София, чиято отмяна е поискана с молба вх. №262212 от 06.02.2025г. С влязлото в сила решение е уважен предявен против „Совтранс Ауто“ ЕООД ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], като ответникът е осъдена да заплати на ищцата разноски. На 06.02.2025г. „Совтранс Ауто“ ЕООД е подало молба вх. №262212 за отмяна на влязлото в сила решение, която е в процес на администриране. Следователно, искането по чл. 309 ГПК е процесуално допустимо доколкото молителят е депозирал молба по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, във връзка с която иска спиране на изпълнението на подлежащо на изпълнение влязло в сила решение по осъдителен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК спирането на изпълнението е предпоставено от внасянето на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК. Според разясненията на Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по т. д. № 8/2010 г. на ОСГК на ВКС, размерът на обезпечението се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, представени с исковата молба при предявяване на иска пред първоинстанционния съд. С разпореждане №76/14.04.2025г. на молителя е указано да внесе обезпечение в размер на 85 717.60 лв.– по искането за спиране на изпълнението в частта, с която е осъдено да предаде на Ц. П. владението върху поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]; и сумата от 27 853.98 лв.– по искането за спиране на изпълнението в частта за разноските. Видно от представеното с молба вх. №7001/14.04.2025г. платежно нареждане, сумата от 85717.60 лв. – обезпечение по гр. дело №1391/2025г. е наредена за плащане по сметката на ВКС. Молителят излага, че сумата, дължима за разноски вече е платена, поради което иска спиране само в осъдителната част на решението за предаване на владението. При извършената служебна справка в счетоводството на ВКС, се установява, че сумата 85717.60лв. е постъпила по специалната сметка на Върховния касационен съд за обезпечения и към днешна дата е налична по сметката. С оглед на тези данни, молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение по реда на чл. 390 вр. чл. 282, ал.2 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, като бъде постановено спиране само в осъдителната част на решението за предаване на владението. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.