Определение № 126 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2020 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Б. Н. Л. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 18.09.2015 г. по в. гр. д. № 18518/2014 г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на решение № II-61-55 от м.юни 2014 г. по гр. д. № 53900/2009 г. на Софийски районен съд, е допусната делба на множество недвижими имоти в [населено място], при квоти по 1/6 ид. част между съсобствениците Е. И. К.-Т., В. В. Т., Д. В. Т., Н. П. П., Б. Н. Л. и Е. Н. П.. Със същото решение на въззивния съд частично е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на някои от имотите и e прекратено производството в тази част, а освен това е потвърдено решението в останалата част за отхвърляне иска за делба на други имоти. Молбата за отмяна се основава на твърдение за ново доказателство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК - удостоверение за съпруга и родствени връзки на наследодателя Н. Л. П.. Според молителя от този документ се установява, че Н. П. не е имал брат и съответно – неправилно въззивният съд допуснал делба между наследниците на Н. П. от една страна и наследниците на негов брат В. Г. Т., останало от общ наследодател Л. П. И.. Удостоверението било получено от молителя на 24.06.2019 г. Ответниците Е. И. К.-Т., В. В. Т. и Д. В. Т. оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима, тъй като атакуваното решение е влязло в сила на 17.11.2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 03.07.2019 г. Считат, че молбата е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, който следва да се брои от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.1, предл.2 ГПК. Предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е делба на имоти, останали в наследство от Л. П. И.. Ищците Е. И. К.-Т., В. В. Т. и Д. В. Т. са се легитимирали като наследници на един от синовете на общия наследодател – В. Г. Т., с удостоверение за наследници № 0022386/05.10.2009 г. Ответниците Н. П. П., Б. Н. Л. и Е. Н. П. са представили друго удостоверение за наследници № КО 94-11-65/21.03.2001 г., от което се установява, че Л. И. има само един син – Н. Л. П., наследодател на ответниците. Следователно още при висящността на делото за делба в първата инстанция на молителя Б. Н. Л., наследник на Н. Л. П., е станало известно обстоятелството, че има издадено удостоверение за наследници на дядо му Л., в което освен баща му Н., фигурира и друг син – В. Г. Т.. Това обстоятелство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, т.е. не е налице хипотезата на чл.305, ал.1, т.1, предл. 1 ГПК, в която срокът за подаване на молба на отмяна започва да тече от откриване на ново обстоятелство. Молителят се позовава на чл.305, ал.1, т.1, предл.2 ГПК – снабдяване с ново писмено доказателство – удостоверение за родствени връзки. С това доказателство обаче той е могъл да се снабди най-късно до изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Решението, с което е допусната делбата, е влязло в сила на 30.10.2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 03.07.2019 г., много след изтичане на тримесечния преклузивен срок. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,