Определение № 400 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 227/2026 г.

Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба на В. Н. Г., Г. Й. Г. и Н. Й. Г., всички от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 452 от 2.06.2025 год. на Добричкия районен съд по ч. гр. д. № 697/2025 год., с което на основание чл. 51, ал. 2 ЗН е постановено да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Добричкия районен съд, че молителите са загубили правото да приемат наследството, оставено от Й. Г. Г., починал на 7.12.2024 год. В молбата се поддържа предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, като молителите твърдят, че не са били редовно призовани в производството срещу тях, както и поради наличие на конклудентни действия, чрез които мълчаливо са приели наследството на техния наследодател преди постановяване на решението. Ответникът по молбата - „Банка ДСК“ АД не оспорва поддържаното становище в молбата за отмяна за приемане на наследството с конклудентни действия от страна на молителите – заплащане на задължението по отпуснатия кредит. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид данните по делото намира следното: Производството по делото е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД за определяне на срок по реда на чл. 51 ЗН по отношение наследниците на починалия Й. Г. Г., на който бил отпуснат кредит, и по отношение на тях е постановено решение от 2.06.2025 год. за вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН при районен съд – Д., че ответниците, сега молители, са загубили правото да приемат оставеното от починалия им съпруг, респ. баща, наследство, поради липса на изразена в дадения им срок воля, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН. По въпросите дали подлежи на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 ЗН и дали подлежи на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок, по искане на председателя на Върховния касационен съд с оглед противоречива практика на ВКС е образувана тълкувателна процедура пред Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС за приемане на тълкувателно решение – т. д. № 4/2024 год. ОСГК на ВКС. Произнасянето по допустимостта на настоящата молба, съгласно чл. 307 ГПК, зависи от произнасянето по поставения пред ОСГК първи въпрос, поради което и настоящето производство следва да бъде спряно до приемане на тълкувателното решение по него, съгласно приетото в мотивите на т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 год. по тълк. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поради горните съображения и на основание чл. 292 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.