Решение № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г.

Решение № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на "Б" О. гр. Е. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 9.Х. 2008 г. по гр. д № 211/2006 г., с което след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменено решението на Е. РС от 10.VIII.2006 г. по гр. д. № 138/2006 г. и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Р. Ц. К. от гр. К. срещу дружеството искове с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 1 - т. 3 от КТ. В касационната жалба се сочи допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне по основания за незаконност на уволнението - нарушаване на чл. 12, чл. 13 и чл. 15 от КТД, заявени за първи път с въззивната жалба. Твърди се, че чл. 12 от КТД е неприложим при основанието за уволнение "съкращение в щата", както и че КТД не може да създава нови ограничения на работодателя при уволнение, чието решение за съкращение е такова по целесъобразност, не подлежащо на с. контрол, и че неуведомяването на синдикалните организации за това не е нарушение на чл. 12 от КТД. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Ответницата по касационната жалба Р. Ц. К. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е допуснато с определение № 694/6.VII.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по материалноправния въпрос "КТД може ли да създава нови ограничения на работодателя при уволнение по чл. 328 от КТ", по който е налице противоречива практика, обективирана в решение № 540/23.VI.1999 г. на ВКС на РБ, състав на III ГО. Следва да се отбележи, че касационно обжалване не е допуснато по поставения от касатора процесуалноправен въпрос за произнасяне от съда по основания за незаконност на уволнението, въведени едва с въззивната жалба. С произнасянето по този въпрос от касационния съд с решението по гр. д № 3520/2007 г. за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане поради отказ на въззивния съд да събере доказателства по нововъведените доводи за нарушение на чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от КТД той е преклудиран и не следва да бъде подлаган отново на проверка по настоящото дело. За да се произнесе в изпълнение на разпоредбата на чл. 291 от ГПК, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно. Съкращението на една от 11 щ. бр. за длъжността "касиер в стол" и на две от 9 щ. бр. за длъжността "касиер", трудовите функции на които са еднакви, е извършено без работодателя да е изпълнил задължението си по чл. 12 от КТД да уведоми синдикалните организации за предстоящите структурни промени и да вземе решение в 15 дневен срок от уведомяването им, и то при наличие на съгласие от тяхна страна за тези промени. Липсата на предварително съгласие на синдикалните организации за промените води до недействителност на решението за съкращение с одобреното щатно разписание, в сила от 1.III.2006 г. Поради това не е било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, на което ищцата е уволнена. За пълнота е отбелязано, че е неоснователно твърдението на ищцата за липса на реално съкращение за длъжността "касиер в стол" предвид увеличаването на щатните им бройки след уволнението. Посочено е в тази връзка, че броят на щатните бройки в предприятието е въпрос на преценка на работодателя с оглед нуждите във всеки конкретен момент, поради което той може да бъде изменян. Прието е, че подборът е извършен по законоустановените критерии "професионална квалификация" и "ниво на изпълнение на възложената работа", но при него са съпоставяни не само лицата, заемащи сходните длъжности "касиер" и "касиер в стол", но и такива, заемащи различни от тях длъжности - "магазинер", "отговорник бюфет" и "работник в кухня", което е опорочило законността на подбора. Прието е и че закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ във вр. с чл. 14 от КТД е била неприложима относно К. Считано от 5.V. 2006 г. на нея е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. От датата на уволнението /04.V.2006 г./ до настъпване на общите предвидени в чл. 68 от КСО изисквания за трудов стаж и възраст за пенсиониране на ищцата, които в случая следва да се съобразят, са оставали повече от 12 месеца, а с чл. 14 от КТД работодателят е поел задължение да не съкращава работници и служители, синдикални членове, на които остават 12 месеца до навършване на възраст за пенсиониране. По релевирания от касатора материалноправен въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира за правилна практиката, обективирана в решението № 540/23.VI.1999 г. на ВКС на РБ, състав на III ГО на ВКС. Според това решение предвидената в КТД и БКТД забрана да се закриват работни места след започване на учебната година е в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 328 от КТ, даваща право на работодателя по собствена инициатива и по всяко време да прекрати с предизвестие трудовите правоотношения с работници /служители/ при наличие на изчерпателно посочените в КТ хипотези. С оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от КТ с КТД не може да се създават нови ограничения за работодателя при уволнение по чл. 328 от КТ. Съгласно чл. 50 от КТ с КТД се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Предвидените в КТ разпоредби относно основанията и процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения, в т. ч. едностранно от работодателя в хипотезите по чл. 328 от КТ, имат повелителен характер, а това означава, че е недопустимо нито с КТД, нито при съгласие на страните по трудовите договори, отклоняване от съдържащите се в тези норми точно и изчерпателно определени техни права и задължения. Не обуславя незаконност на уволнението, а административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство по глава деветнадесета, раздел втори от КТ, и неспазването на разпоредбите на чл. 130 и чл. 130а от КТ /в редакцията им преди изменението по ДВ бр. 48/2006 г./, предвиждащи право на работниците /служителите/ на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя и за намерението му да извърши масово уволнение. При това положение уговореното в чл. 12 от КТД работодателят да взема решения за намаляване обема на работа и за други структурни промени, водещи до закриване на работни места, само с изричното съгласие на синдикатите след уведомяването им за намеренията му, не може да бъде причислено към императивните правила за едностранно от работодателя прекратяване на трудовите договори по чл. 328 от КТ, поради което неизпълнението на поетото в този смисъл задължение няма отношение към законността на уволнението. По основателността на касационната жалба: С оглед на вече изложените съображения по поставения от касатора материалноправен въпрос изводът на въззивния съд, че не е настъпило основанието, на което ищцата е уволнена, тъй като работодателят не е взел решението си за извършеното съкращение в щата след изрично съгласие за това на синдикатите съобразно уговореното в чл. 12 от КТД, е незаконосъобразен. Несъмнено установено е с представените щатни разписания, в сила до и след 1.III.2006 г., намаляване на броя на щатовете за заеманата от ищцата длъжност "касиер в стол". Правилно е приетото, че промените в щатното разписание са в компетенциите на работодателя, и то по целесъобразност, поради което осъществяването им не подлежи на с. контрол. С оглед на това уволнението на К. е извършено при наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ. Този извод, обаче, не се отразява на крайния резултат по спора. Това е така, тъй като в атакуваното решение е прието, че уволнението е незаконно и поради опорочаване законосъобразността на извършения подбор, а по този извод касаторът не е изложил никакви оплаквания в касационната си жалба, поради което и на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК той не може да бъде предмет на касационна проверка. С оглед изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 пр. 1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 200 лв. разноски за настоящата инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,