Определение № 569 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4310/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. К. против определение №8214/12.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 15381/2017 г. от ІІ”б” състав на Софийски градски съд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд се е произнесъл по направено искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като е приел, че молбата е неоснователна и е оставил същата без уважение. Съдът е приел, че молбата е подадена от В. В. Т., който не е страна по делото и не му се дължат разноски, както в лично качество, така и възнаграждение на неговия пълномощник. Видно от данните по делото, страна в процеса е М. Й. Б., като на нея се дължат сторените разноски, не и на нейния пълномощник. Молбата за допълване на определението е подадена от адв. К., като с нея се иска присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в дължимо адвокатско възнаграждение за представителство на В. В. Т., който не е страна в процеса, а е бил процесуален представил на жалбоподателката, поради което на негов пълномощник не се дължи възнаграждение, на основание чл.38 ЗА. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на ВКС