Определение № 2710 от 23.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1884/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от „АИД 2012“ ЕООД, чрез адв.Б. К., вх.№ 24183/15.09.2025г., с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение № 329 от 06.06.2025г. по възз.т.д.№ 122/2025г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №2 901020/30.08.2021г. по т.д.№ 19/2019г. на ОС - Благоевград за осъждането му да заплати на „КСМ Строй“ ООД сумата 14 223.29лв. с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата от 4330.58лв. мораторна лихва, за които, въз основа на издаден изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело, и е връчена ПДИ за сума в общ размер 33 832.49лв. В срока по чл.283 ГПК е депозирана касационна жалба от молителя, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и е заплатена дължимата държавна такса. Представени са и доказателства за внесено обезпечение в общ размер 33 832.49лв., която сума е постъпила и е налична по специалната сметка на ВКС за обезпечения, съгласно счетоводно удостоверяване от 18.09.2025г. Видно обаче от съдържанието на касационната жалба, с нея въззивното решение е обжалвано само в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителя иск за вземане за сумата 177 613.60лв. с правна квалификация чл.265, ал.1 ЗЗД. Налага се извод, че не са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивното решение в посочената необжалвана от молителя част, поради което съставът на ТК: