Определение № 1127 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Финтроп Фарм" ЕООД – заличен търговец, чрез управителя Р. Ц., и частна жалба на Р. Ц. – в лично качество, против Определение № 9030/30.09.2025 г. по а.д. № 3739/2025 г. по описа на ВАС, с което, по молба на жалбоподателя по делото "Финтроп Фарм" ЕООД, производството е прекратено, като е отхвърлена молбата в частта, в която се иска обезсилване на първоинстанционното Решение № 27565/18.12.2024 г. по а.д. № 7249/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на "Финтроп Фарм" ЕООД против Ревизионен акт № Р-22221921006805-091-001/23.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. С подадените частни жалби се иска отмяна на Определение № 9030/30.09.2025 г. на тричленен състав на ВАС, първо отделение, в частта, в която е отхвърлена молбата за обезсилване на Решение № 27565/18.12.2024 г. на АССГ, и обезсилване на решението на АССГ. Частната жалба от страна на "Финтроп Фарм" ЕООД – заличен търговец, представлявано от управителя Р. Ц., е подадена в срока по чл. 230 от АПК против определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, но от ненадлежна страна, поради което е процесуално недопустима. Видно от приложеното извлечение от търговския регистър, частният жалбоподател е заличен търговец, считано от 28.07.2025 г. С Решение № 892/20.06.2025 г. по търговско дело № 2204/2023 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по т.д. № 2204/2023г. и е постановено заличаване на "Финтроп Фарм" ЕООД. В този смисъл, жалбата е подадена от ненадлежна страна, тъй като със заличаването на дружеството от Търговския регистър, последното е загубило своята правосубектност и не може да инициира и/или участва като страна в съдебното производство /в случая по обжалване на постановения съдебен акт на ВАС/. Безспорно след заличаването му в ТР дружеството е престанало да съществува като правен субект в правния мир, поради което оспорването на Определение № 9030/30.09.2025 г. на ВАС от страна на "Финтроп Фарм" ЕООД е процесуално недопустимо. С оглед горното, жалбата срещу Определение № 9030/30.09.2025 г. по адм.д. № 3739/2025 г. по описа на ВАС от името на "Финтроп Фарм" ЕООД – заличен търговец следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството по нея да бъде прекратено. Частната жалба, подадена от Р. Ц. в лично качество, е подадена в срока по чл. 230 от АПК против определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, но от ненадлежна страна, поради което също е процесуално недопустима. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че развитието на настоящото производство е от значение за същата в лично качество, поради субсидиарна отговорност за задължения на дружеството, констатирани с Ревизионен акт № Р-22221921006805-091-001/23.02.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. Отговорността по чл. 19 ДОПК е лична и самостоятелна, като възниква само след провеждане на отделно ревизионно производство спрямо физическото лице – управител и издаване на ревизионен акт, адресиран до него. Едва този акт може да установи надлежно публични задължения в тежест на управителя, а такъв не е предмет на настоящото производство. Безспорно е, че обжалвания ревизионен акт е издаден на търговското дружество, а не на физическото лице, което не е страна в приключилото производство. Поради това ревизионният акт, издаден спрямо дружеството, не може да произведе действие по отношение на управителя, тъй като същият не е адресат на административния акт и съответно няма интерес от продължаване на съдопроизводствените действия в лично качество. Необосновани са и доводите на жалбоподателката за наличие на правен интерес от обжалване на процесното определение поради издаден ревизионен акт по чл. 19 ДОПК, тъй като такъв административен акт, дори да е издаден, не е предмет на настоящия спор. На самостоятелно основание следва да бъде изложено и обстоятелството, че практически липсва изричен диспозитив, с който съдът да е оставил без уважение искане за обезсилване на решението на първостепенния административен съд. Т.е. макар да са изложени мотиви за липсата на основание искането за обезсилване да бъде уважено, липсва изрично волеизявление в този смисъл, което да подлежи на инстанционен контрол. С оглед горното, частната жалба против Определение № 9030/30.09.2025 г. по адм.д. № 3739/2025 г. по описа на ВАС, подадена от Р. Ц., следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството по нея да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия